Нов начин да припечелят някой лев са измислили крадците в Бургас. Те са започнали да задигат енергоспестяващи крушки от тоалетните на обществени места- ресторанти, кафета, офис сгради и др.
Крадците влизали в тоалетната на набелязания обект и вместо да я използват по предназначени, свивали крушките и си тръгвали съвсем необезпокоявани. Те нямали никакви притеснения, че могат да бъдат разпознати, тъй като са наясно, че там камери няма. Когато пък собствениците установят липсата, няма как да се докаже кой точно е бил извършителят. За бъде почти невъзможно разконспирирането им, те избирали места, на които текучеството на клиенти е значително. Сред „жертвите” им били големи вериги магазини, кафенета, ресторанти и дори офис сгради.
Според запознати със схемата, крадците печелели до 10 лв. на открадната крушка. Маржът се определял в зависимост от това колко са платили, за да използват нужника и разбира се, за колко пари са спазарили откраднатата стока. Справка показва, че цената за посещение в тоалетната на дадено заведение, ако не си негов клиент, варира между 50 ст. и едно левче. „Търговците” пък продавали една крушка за минимум 2 лв., в зависимост от модела и марката. Елементарните сметки показват, че те са на печалба от поне 1лв. за бройка. Понякога, в по- луксозните заведения, те удряли „джакпот” с изключително качествени и скъпи придобивки. Така например собственик на ресторант се оплакал, че му е изчезнала крушка, за която е платил 22 лв. Дори да я продадат на половин цена „на черно”, крадците ще имат чиста печалба от поне 10 лв. Понякога пък „снабдяването” им със стока излизало и напълно безплатно. Те редовно проверявали за отключени тоалетни на обществени и офис сгради. Често „удряли на камък”, но пък понякога късметът им се усмихвал.
„Жертвите” на тези престъпления се ядосват, че дори не могат да се оплачат в полицията. „Смешно е да подавам жалба за крушка на стойност 5 лв. Съвсем отделно, нищо не мога да докажа- нито че съм я купил, нито че са ми я откраднали.”, жалва се собственик на бургаски бар. 
Нов начин да припечелят някой лев са измислили крадците в Бургас. Те са започнали да задигат енергоспестяващи крушки от тоалетните на обществени места- ресторанти, кафета, офис сгради и др.
Крадците влизали в тоалетната на набелязания обект и вместо да я използват по предназначени, свивали крушките и си тръгвали съвсем необезпокоявани. Те нямали никакви притеснения, че могат да бъдат разпознати, тъй като са наясно, че там камери няма. Когато пък собствениците установят липсата, няма как да се докаже кой точно е бил извършителят. За бъде почти невъзможно разконспирирането им, те избирали места, на които текучеството на клиенти е значително. Сред „жертвите” им били големи вериги магазини, кафенета, ресторанти и дори офис сгради.
Според запознати със схемата, крадците печелели до 10 лв. на открадната крушка. Маржът се определял в зависимост от това колко са платили, за да използват нужника и разбира се, за колко пари са спазарили откраднатата стока. Справка показва, че цената за посещение в тоалетната на дадено заведение, ако не си негов клиент, варира между 50 ст. и едно левче. „Търговците” пък продавали една крушка за минимум 2 лв., в зависимост от модела и марката. Елементарните сметки показват, че те са на печалба от поне 1лв. за бройка. Понякога, в по- луксозните заведения, те удряли „джакпот” с изключително качествени и скъпи придобивки. Така например собственик на ресторант се оплакал, че му е изчезнала крушка, за която е платил 22 лв. Дори да я продадат на половин цена „на черно”, крадците ще имат чиста печалба от поне 10 лв. Понякога пък „снабдяването” им със стока излизало и напълно безплатно. Те редовно проверявали за отключени тоалетни на обществени и офис сгради. Често „удряли на камък”, но пък понякога късметът им се усмихвал.
„Жертвите” на тези престъпления се ядосват, че дори не могат да се оплачат в полицията. „Смешно е да подавам жалба за крушка на стойност 5 лв. Съвсем отделно, нищо не мога да докажа- нито че съм я купил, нито че са ми я откраднали.”, жалва се собственик на бургаски бар. 
