Родени:
Петко Стоянов (1879 – 1973) - български финансист
Георги Стоянов-Бигор (1925) - български кинодеец, сценарист и режисьор
Иван Цанев (1941) - български поет
Ивайло Калоянчев (1954) - български актьор
Иван Станков (1956) - български преводач
Александър Бончев (1965) - български футболист
Евгени Курдов (1981) - български футболист
Владислав Василев (1982) - български футболист
[caption id="attachment_59541" align="alignleft" width="300"]
снимка: senzacia[/caption]
Николета Лозанова (1987) – топмодел
Николета Лозанова е български модел. През 2006 г. става „Плеймейт на годината“ на списание Плейбой. Снимала се е и за множество други списания, сред които „Максим“, „FHM“ и „Номер 69“. Била е рекламно лице на редица марки като „Cavalli“, „Bayer“, „Modera“ и „Vodka Flirt“.
Николета Лозанова е родена на 30 ноември 1987 г. в Пловдив. През 2006 г. завършва средно образование със специалност икономика в гимназия „Константин Величков” в Пловдив. Същата година Николета участва в конкурса „Мис Плеймейт”, организиран от сп. „Плейбой”. Тя е най-младата участничка, но печели първото място.
Николета Лозанова е била рекламно лице на „Cavalli“, „Bayer“, „Nicole Oliver & Rebecca“, „Clich?“, „Enigma“, „Premium Car“, „Modera“, „Vodka Flirt“ и „ILTOKONI“. През 2009-та г. взима участие в танцовия формат „VIP Dance“, по „Нова“ телевизия. Моделката е украсила кориците на „Playboy”, „FHM“, „Maxim“ и „69“.
Лозанова се е снимала и в клиповете на българските певци Азис, Андреа,Лияна, Борис Дали и Устата, а освен това участва и във видео на сръбския певец Кеба.
На 09.10.2011 г. Николета сключва брак с футболиста Валери Божинов. Лозанова и Божинов имат дъщеря на име Никол.
Пламен Илиев (1991) - български футболист, вратар
Починали:
Лора Каравелова (1886 – 1913) - общественичка
Тодор Ангелов (1900 – 1943) - български терорист
Михаил Джеров (1879 – 1944) - български революционер
Александър Балабанов (1879 – 1955) - български писател, поет, литературен критик
Димитър Домузчиев (1912 – 1972) - български музикант и общественик
Константин Колев (1930 – 1982) - български писател
[caption id="attachment_59540" align="alignleft" width="200"]
снимка: belbelila[/caption]
Филип Кутев (1903 – 1982) - български фолклорист и композитор
Филип Кутев Тенев е български композитор и диригент, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл, който днес носи неговото име.
Роден е в град Айтос. Учи цигулка при проф. Ханс Кох (1922). Завършва музикално училище (1926) и Педагогическия факултет на Консерваторията (1930). Работи като капелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк в Бургас, наследявайки Георги Шагунов, а след това и на 6-ти пехотен полк в София. През 1935 година пише "Българска рапсодия". Първоначално тя е написана за духов оркестър, впоследствие е преработена за симфоничен оркестър. През 1940 година година е първото изпълнение на неговата симфонична поема "Герман", а през 1950 година е премиерата на "Първа симфония".
През 1949 година на гастрол в България е руския ансамбъл „Пятницки“. Именно тогава узрява идеята за създаването на български професионален народен ансамбъл, претворяващ чрез музикално-сценични форми многовековната фолклорна традиция.
В София Филип Кутев общува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и насърчават в неговите музикални търсения. Така на 1 май 1951 година той основава първия фолклорен ансамбъл, а благодарение на него и на цяла школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на ансамбъла обикаля непрестанно селата на България. По този начин всяка нова певица е допринасяла за обогатяването на репертоара на ансамбъла с характерния за родното си място уникален песенен фолклор. Филип Кутев е създател на Фолклорни празници "Славееви нощи" Айтос.
Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявяни от многогласен народен хор. Той обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България по света - "Полегнала е Тодора", "Прехвръкна птичка", "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Кажи, Ангьо" и още много други.
Освен за ансамбъла, Филип Кутев композира и музиката към филмите „Под игото“ (1952), „Героите на Шипка“ (1955) и „Хитър Петър“ (1960).
Дико Илиев (1898 – 1984) - български фолклорен композитор
Петър Ступел (1923 – 1997) - български композитор
Събития:
1919 г. — Приет е Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху износа на зърнени храни от България.
[caption id="attachment_59539" align="alignleft" width="300"]
България по време на Втората световна войнаснимка: bg.wikipedia[/caption] 1944 г. — Втората световна война: С освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция. Самото участие на България във войната срещу Германия преминава през две фази. Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия. В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии. В първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски, съвместно с партизански и съветски части, отблъскват настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия, като част от силите на съветския III Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция - разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция - овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. С това приключва първата фаза на войната. Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия - III, VIII, X, XI, XII, XVI пехотна дивизия както и бронирани и моторизирани войски. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. по време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между българската армия и немските войски в района на река Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на река Мур (Мурска операция). Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945. Капитулацията на Нацистка Германия (9 май 1945 г.) заварва българските войски достигнали до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълния им разгром и вземане в плен. По материали от bg.wikipedia.
