Родени:
Тодор Каблешков (1851 – 1876) - български революционер
Алеко Константинов (1863 – 1897) - български писател
Александър Морфов (1880 – 1934) - български композитор
Никола Марковски (1883 – 1966) - български революционер
Николай Фол (1898 – 1969) - български писател и режисьор
Георги Калоянчев (1925 – 2012) - български актьор
Роден в Бургас на 13 януари 1925 г.
Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е популярен български актьор. С десетки роли в театъра, с още повече в киното и в телевизията той се превърна във всенароден любимец.
Завършил Актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов").
Играл на сцените на Народния театър "Ив. Вазов" (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г. Участвал в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър.
В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в "Дървеница" от Маяковски (Присипкин), "Ревизор" от Гогол (Хлестаков), "Удържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Големанов" от Ст.Л. Костов, "Смъртта на Тарелкин" от А.В. Сухово-Кобилин, "Свинските опашчици" от Я. Дитъл (Венда Цабр), "Старчето и стрелата" от Н. Русев (Старчето), "Г-н Балкански" от Г. Данаилов по Алеко Константинов - пиеса, написана специално за неговата 60-годишнина.
В киното дебютира през 1951 г. като циганчето Сали в "Утро над родината". Следва поредица от незабравими образи: щангистът в "Специалист по всичко", Кондов във "Вълчицата", инспекторът в "Инспекторът и нощта", фокусникът в "Най-дългата нощ", Риксата в "Привързаният балон", Джордано Бруно в италианската продукция "Галилео Галилей", Езоп в "Езоп", "Нощните бдения на поп Вечерко", "Бон шанс, инспекторе!" - повече от 50 игрални филма.
В киното върхова е ролята на Бай Ганъо във филма на Иван Ничев за прочутия герой на Алеко Константинов.
В телевизионния театър на БНТ остава недостижима ролята на Чушкаров в "Двубой" от Иван Вазов (1972).
Автор на автобиографичната книга "Жив съм, ваш съм!" (1999).
Носител на много призове и отличия, сред които: *званието Народен артист; *Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество (2006).
Починал на 18 декември 2012 г.
Мария Луиза Българска (1933) - българска княгиня
Виолета Георгиева (1964) - българска певица
Росен Миланов (1965) - български диригент
Кристин Спасов (1982) - български политик
Тодор Паланков (1984) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_61416" align="alignleft" width="193"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Мара Бунева (1902 – 1928) - българска революционерка
Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година.
Мара Бунева е родена през 1901 година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Съществува версия, че е родена през 1902 година. Родена е в семейството на Никола (Нико) С. Бунев и Ана, братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов) и Елена Буневи. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Зако — който има заслуга за построяването на християнски храм в Тетово по турско време. Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките и? Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.
Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат и? Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението и? е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“.
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарско съдържание. В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.
"Всяка година се счупват плочите и е чудно, че имаше доста полиция, а все пак се направи това. Предишните години слагахме и мраморни плочи и пак ги счупваха. Ние се съмняваме, че това го правят или тежки сърбомани или самите сърби, които живеят в Скопие. Все още се прогонуват, затварат, гонат от работа македонски граждани, които я ценат паметта на своите бугарски предци. Бугарите в Македония са нарекувани предавници, отпадници, изроди в своята собствена родина, където секогаш са били най-голямите патриоти."
Христо Метев (1881 – 1953) - фабрикант
Цветан Лазаров (1896 – 1961) - български авиоконструктор
Владимир Трендафилов (1897 – 1972) - български актьор
Боян Знеполски (1908 – 2000) - български писател
Божидар Божилов (1923 – 2006) - български поет
Събития:
1878 г. — На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.
[caption id="attachment_61417" align="alignleft" width="300"]
снимка: iseebg[/caption]
1915 г. — Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.
Васил Гендов е основоположник на българското филмово изкуство.
Първият български кинорежисьор и актьор. Роден през 1891 г. в Сливен.
Завършил Висша театрална школа във Виена. Специализирал в Берлин.
От 1920 г. е директор, режисьор и актьор в Софийския пътуващ театър.
Създател на първата българска филмопроизводствена кооперация "Янтра филм". Инициатор за създаване на Съюза на кинодейците в България (1931) и на Музея на българската кинематография (1948). Създател на първия български игрален филм - "Българан е галант" (прожектиран на 13 януари 1915 г.), на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Режисьор на филмите: "Любовта е лудост", "Дяволът в София", "Бай Ганьо", "Военни действия в мирно време", "Човекът, който забрави Бога", "Пътят на безпътните", "Улични божества", "Буря на младостта", "Бунтът на робите" (1933) - първият български звуков филм), "Земята гори". Автор на спомените "Трънливият път на българския филм". Умира през 1970 г.
1972 г. — Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.
Източници: bg.wikipedia; events.
Георги Калоянчев (1925 – 2012) - български актьор
Роден в Бургас на 13 януари 1925 г.
Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е популярен български актьор. С десетки роли в театъра, с още повече в киното и в телевизията той се превърна във всенароден любимец.
Завършил Актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов").
Играл на сцените на Народния театър "Ив. Вазов" (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г. Участвал в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър.
В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в "Дървеница" от Маяковски (Присипкин), "Ревизор" от Гогол (Хлестаков), "Удържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Големанов" от Ст.Л. Костов, "Смъртта на Тарелкин" от А.В. Сухово-Кобилин, "Свинските опашчици" от Я. Дитъл (Венда Цабр), "Старчето и стрелата" от Н. Русев (Старчето), "Г-н Балкански" от Г. Данаилов по Алеко Константинов - пиеса, написана специално за неговата 60-годишнина.
В киното дебютира през 1951 г. като циганчето Сали в "Утро над родината". Следва поредица от незабравими образи: щангистът в "Специалист по всичко", Кондов във "Вълчицата", инспекторът в "Инспекторът и нощта", фокусникът в "Най-дългата нощ", Риксата в "Привързаният балон", Джордано Бруно в италианската продукция "Галилео Галилей", Езоп в "Езоп", "Нощните бдения на поп Вечерко", "Бон шанс, инспекторе!" - повече от 50 игрални филма.
В киното върхова е ролята на Бай Ганъо във филма на Иван Ничев за прочутия герой на Алеко Константинов.
В телевизионния театър на БНТ остава недостижима ролята на Чушкаров в "Двубой" от Иван Вазов (1972).
Автор на автобиографичната книга "Жив съм, ваш съм!" (1999).
Носител на много призове и отличия, сред които: *званието Народен артист; *Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество (2006).
Починал на 18 декември 2012 г.
Мария Луиза Българска (1933) - българска княгиня
Виолета Георгиева (1964) - българска певица
Росен Миланов (1965) - български диригент
Кристин Спасов (1982) - български политик
Тодор Паланков (1984) - български футболист
Починали:
[caption id="attachment_61416" align="alignleft" width="193"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Мара Бунева (1902 – 1928) - българска революционерка
Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година.
Мара Бунева е родена през 1901 година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Съществува версия, че е родена през 1902 година. Родена е в семейството на Никола (Нико) С. Бунев и Ана, братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов) и Елена Буневи. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Зако — който има заслуга за построяването на християнски храм в Тетово по турско време. Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките и? Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.
Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат и? Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението и? е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“.
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарско съдържание. В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.
"Всяка година се счупват плочите и е чудно, че имаше доста полиция, а все пак се направи това. Предишните години слагахме и мраморни плочи и пак ги счупваха. Ние се съмняваме, че това го правят или тежки сърбомани или самите сърби, които живеят в Скопие. Все още се прогонуват, затварат, гонат от работа македонски граждани, които я ценат паметта на своите бугарски предци. Бугарите в Македония са нарекувани предавници, отпадници, изроди в своята собствена родина, където секогаш са били най-голямите патриоти."
Христо Метев (1881 – 1953) - фабрикант
Цветан Лазаров (1896 – 1961) - български авиоконструктор
Владимир Трендафилов (1897 – 1972) - български актьор
Боян Знеполски (1908 – 2000) - български писател
Божидар Божилов (1923 – 2006) - български поет
Събития:
1878 г. — На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.
[caption id="attachment_61417" align="alignleft" width="300"]
снимка: iseebg[/caption]
1915 г. — Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.
Васил Гендов е основоположник на българското филмово изкуство.
Първият български кинорежисьор и актьор. Роден през 1891 г. в Сливен.
Завършил Висша театрална школа във Виена. Специализирал в Берлин.
От 1920 г. е директор, режисьор и актьор в Софийския пътуващ театър.
Създател на първата българска филмопроизводствена кооперация "Янтра филм". Инициатор за създаване на Съюза на кинодейците в България (1931) и на Музея на българската кинематография (1948). Създател на първия български игрален филм - "Българан е галант" (прожектиран на 13 януари 1915 г.), на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Режисьор на филмите: "Любовта е лудост", "Дяволът в София", "Бай Ганьо", "Военни действия в мирно време", "Човекът, който забрави Бога", "Пътят на безпътните", "Улични божества", "Буря на младостта", "Бунтът на робите" (1933) - първият български звуков филм), "Земята гори". Автор на спомените "Трънливият път на българския филм". Умира през 1970 г.
1972 г. — Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.
Източници: bg.wikipedia; events.
