На днешния ден… Роден е бургаският поет Недялко Йорданов. И още от 18.01

Родени: Григор Пърличев (1830 – 1893) - български писател Атанас Шопов (1855 – 1922) - български книжовник Никола Генев (1856 – 1934) - български военен деец Григор Грънчаров (1861 – 1928) - български военен деец Георги Христов (1876 – 1964) - български революционер Александър Балабанов (1879 – 1955) - български учен Иван Кинкел (1883 – 1945) - български икономист Константин Гърнев (1894 – 1966) - български художник Александър Стаменов (1905 – 1971) - български художник Михаил Герасимов (1908 – 2002) - български химик Асен Василев (1909 – 1987) - български художник Йордан Соколов (1933) - български политик Дамян Дамянов (1935 – 1999) – български поет, есеист Иван Василев – Катила (1939) - български футболист Милош Зяпков (1940) - български писател [caption id="attachment_61687" align="alignleft" width="300"] снимка: nedialko.net[/caption] Недялко Йорданов (1940) - български поет Роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Недялко Йорданов е български поет, драматург и преводач. Завършил Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". 20 години (1963-1983) е работил в Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска", където е бил драматург и художествен ръководител. Драматург и режисьор в театър"Възраждане" - София (1990-1999). Първите му публикации са във в. "Черноморски фронт" - Бургас (1954 г.). Автор на: *стихосбирките "Всичко ще изпитаме", "Когато ставаме бащи", "И все пак любов", "Лирика", "Младостта си отива", "Любовна лирика", "Няма време", "Остаряваме бавно", "Не остарявай, любов"; *пиесите "Ние не вярваме в щъркели", "Ние сме на двадесет и пет години", "Въпрос на принцип", "Развод по български", "Имате ли огънче". Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са преведени на руски, полски, немски, унгарски. Валентин Михов (1954) - български футболен деятел Мирослав Севлиевски (1965) - български политик Вихрен Узунов (1983) - български футболист   Починали: Йоаким I (? - 1246) - търновски патриарх Марин Калугеров (1837 – 1883) - български духовник Александър Турунджев (1872 – 1905) - български революционер Петър Юруков (1882 – 1906) - български революционер Александър Чакъров (1869 – 1910) - български революционер Петко Момчилов (1864 – 1923) - български архитект Димитър Михалчев (1880 – 1967) - български философ Месру Мехмедов (1935 – 1971) - български диригент Росен Босев (1946 – 1988) - български белетрист Петър Стъпов (1910 – 1992) - български писател Марко Семов (1939 – 2007) - български писател и публицист Роден на 11 юли 1939 г. в град Априлци, Троянско. Проф. Марко Семов е български писател, журналист, народопсихолог. Завършил висше икономическо образование в София. Специализирал в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва. Доктор по социология и доктор на филологическите науки. Член-кореспондент на БАН; член на Френската академия за литература и изкуство. Бил е зам.-главен редактор на в."Работническо дело", главен редактор в БНТ и водещ на "Панорама; зам.-председател на КТР и шев на редакция в БНР; зам.-председател на КТР; член на СЕМ, на Академическия съвет на СУ и на Президиума на ВАК. Преподавал народопсихология и есеистика в СУ "Климент Охридски" и в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор на: 50 книги (пътеписи, есета, разкази, романи, публицистика); тритомна "Българска народопсихология"; десетки монографии и статии; сценарии и предавания в БНР н БНТ. Носител на Наградата на читателите (3 пъти) и на Наградата за литература на името на Йордан Йовков. Починал на 18 януари 2007 г.   Събития: 1956 г. — Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив. 1960 г. — Във Варна е основано държавното издателство Георги Бакалов. 1985 г. — На среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети е отчетено, че до момента са сменени имената на 310 000 български турци и за първи път се говори за "възродителен процес". 1990 г. — Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков, като главен виновник за икономическата криза в България. Тодор Христов Живков е ръководител на НРБългария в продължение на 35 години. Генерален секретар на ЦК на БКП (1954-1989). Роден през 1911 г. Завършил Средното полиграфическо училище в София. През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. - на БКП. През 1943 г. е член на щаба на I ВОЗ и пълномощник на ОК на БКП в партизански отряд "Чавдар". Партизанското му име е Янко. През 1944 г. е зам.-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство. След 9 септември 1944 г. е бил: политически ръководител на щаба на Народната милиция, председател на ГК на ОФ; първи секретар на ЦК на БКП (1954-1981). През 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар, той оглавява БКП. През 1981 длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар. От 4 април 1981 до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. Министър-председател на България в 70-то (1962-66) и 71-во (1966-1971) правителства. От 1971 г. до 1989 г. е председател на Държавния съвет (колективният орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава). Свален чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г. На 13 декември 1989 г. е изключен от партията, малко преди смъртта му (5 август 1998 г.) членството му в БСП е възстановено.   Източници: bg.wikipedia; events.