Има много примери за дикриминация в нашето общество, но изискването за “зелен” сертификат не е едно от тях, пише здравният министър Асена Сербезова в профила си във фейсбук.
Дискриминацията към или спрямо даден индивид или група е третирането или възприемането му на принадлежност към определена социална група, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, биологичен вид или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества.Също така, за да е налице дикриминация, за съответното третиране следва да липсва обективно обосноваване.
Разделянето на хората в групи по даден рационален признак не е дискриминация. Никой напр. не говори, че пушачите са дискриминирани, въпреки, че в ресторантите е забранено да се пуши, освен в откритите части, защото опазването на здравето на непушачите е по-висша ценност.Без валиден “зелен сертификат” не можем да посещаваме ресторанти, но пред нас има точно три възможности, за да ги посещаваме по време на пандемия, опазвайки собственото здраве и това на другите и само една от тях е ваксинация. Това, че може да направим един от три избора в никакъв случай не ни поставя в условията на дискриминация.
Няма условие за ползване на обществен транспорт или основни видове услуги само при наличие на “зелен” сертификат. Изискването за такъв сертификат е към всички групи от населението, за да си осигурят достъп до част от местата с обществено предназначение и има за цел да предотврати разпространението на инфекцията, и не е само към определена група хора, за да е налице дикриминация. Такъв сертификат е необходим и за придвижване в рамките на ЕС, тъй като коронавирусната инфекция минава границите и е траснграничен проблем за общественото здраве.
Правната рамка на това изискване е Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19. При това дори и да нямат наличие на такъв сертификат, гражданите на ЕС се допускат, но им се налага карантина. Т.е. отново има опция. Много държави в усилията си да ограничат разпространението на коронавирусната инфекция въведоха национални сертификати.
За да могат обаче тези сертификати да се използват ефективно в трансграничен контекст, когато гражданите на Съюза упражняват правото си на свободно движение, е необходимо те да бъдат напълно оперативно съвместими, съгласувани, сигурни и проверими. От държавите членки се изисква общ подход по отношение на съдържанието, формата, принципите, техническите стандарти и степента на сигурност на тези сертификати за ваксинация. Нито една държава не може да успешна в борбата си с коронавирусната инфекция, ако е сама в усилията и мерките. Едностранните мерки за ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2 могат да причинят съществени смущения, включително в сектора на туризма, тъй като националните органи и услугите за превоз на пътници, като авиокомпании, влакове, автобуси и фериботи, може да се сблъскат с широк набор от различаващи се формати на документи, отнасящи се не само до ваксинацията срещу COVID-19 на притежателите на сертификати, но и до техните резултати от изследвания и преболедуване.
Ето защо е наличен този общ подход и в България, като член на ЕС. Това някои хора, определят като “зависимост”, “ангажимент”, но нека го наречем с истинското му име – регламент и отговорност. Регламентите, за разлика от директивите са законодателни документи на ЕС, които имат пряка сила, без да е необходимо да се транспонират в националното законодателство. А отговорността е към здравето на другите, отговорност към държавите, с които сме изправени пред един трансграничен проблем за общественото здраве, както и към тези граждани, които искат да продължат да пътуват и да водят социален живот, при сравнително по-високи нива на безопасност за здравето.
Координирано трябва да бъде и последващото премахване на мерките. Въвеждането на общ подход спрямо издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за COVID-19 се основава върху взаимното довериe.Очевидна е липсата на доверие у част от хората, но това не се дължи на ваксините, нито на “зеления” сертификат, а на фактори, започнали да го подкопават много преди да се появи COVID-19.
Така или иначе това недоверие е факт и ние трябва да го признаем, и да работим в посоката на диалог. Но диалог без обиди, закани за "големи проблеми" и за "помитане" (не знам какво имаха предвид...), газови оръжия, гранати, закани за убийство и размахване на пръст...Диалог, основан на споделяне на притеснения, както и на споделяне на факти и статистика.
