Зам.-кметът по социалната политика на Община Бургас Лорис Мануелян говори пред e-burgas за отказания проект, касаещ изграждането на жилища за социално слаби в „Меден Рудник”. Защо се стигна до този вариант, имаше ли други възможности и сбърка ли някъде администрацията, коментира д-р Мануелян.
- Г-н Мануелян, какво попречи на реализацията на проекта за изграждане на жилища за социално слаби в „Меден Рудник” ?
- Това бе един проект, по който работихме дълго време. Както още в началото каза кметът, по-трудното бе да го спечелим, защото от 35 общини, само 5 получиха финансиране. Една от тях бяхме ние. Смисълът на този проект бе със средства от програмата да бъде изграден един блок, който ще служи за общински жилища, преференциално давани на специфични групи в риск. В това число са споменати много социални групи, разбира се и етническа, защото те също са в риск, но те са една малка, несъществена част. Кой знае защо, след като ОбС взе решение да участваме в проекта, се разбуниха духовете в „Меден Рудник”. Хората помислиха, че това ще бъде ромски блок, че ние ще измъкнем хората от гетата и ще ги настаним в тези жилища. Оттам започна събиране на подписки, недоволство.
Вече четвърти път минаваме през подобен род акции, но досега винаги сме успявали по някакъв начин да убедим хората, че това което правим, е правилно. Първият път беше, когато стана въпрос за болницата в „Меден Рудник”. Тогава се появиха и не съвсем безкористни слухове, че това е нещо, което ще се превърне в хотел. Говореше се за голяма далавера, пак имаше подписка, събирахме се на няколко пъти, разяснявахме на обществеността – те протестираха. Даже си спомням, че на първата копка един човек легна в кофата на багера. Същият този човек и онзи ден бе на срещата за блока и отново така емоционално вземаше позиция. Сградата вече е готова и се вижда, че не е станала хотел, а е нещо много хубаво и полезно за комплекса. Вторият път бе, когато трябваше да разкрием дневен център за възрастни с увреждания в „Славейков”. Тогава също събираха подписки, пак сипеха обвинения срещу нас, говорихме с хората, повярваха ни и сега никой няма против този център. Абсолютно идентична бе и ситуацията с жилищата от семеен тип. В конкретния случай ми направи впечатление, че жителите на комплекса или поне тази част от тях, присъствали на дискусията, бяха абсолютно дезинформирани. Още преди да направим срещата, те вече имаха виждане, че това задължително ще бъде дом за роми и не искаха да чуят никакви други доводи.
-Грешка ли бе липсата на разяснителна кампания от ваша страна ?
- Смятам, че в това отношение се направиха значителни стъпки. Първо: неколкократно в сайта на Общината бяха обявени нашите намерения. Второ, с решение на ОбС всичко бе твърде ясно. Няколко пъти излизаха в медиите разяснения по темата. Казвахме кого ще обслужва проектът. Събирахме неправителствени организации, представители на държавните институции и общински съветници, за да може да се направят критерии за настаняване. Истината е, че се пусна дезинформация, която залъга мнозина и се създаде едно отрицателно отношение към изграждането на тези жилища. Ако се спрем на срещата, то аз смятам, че присъствалите на нея, в никакъв случай не са представителна извадка на „Меден Рудник”. Очевидно имаше хора, които и в предните случаи създаваха проблеми от същия характер. Това са една шепа хора, които винаги са против. Държаха се изключително провокативно. Да не кажа, че имаше 10-ина души, които бяха в нетрезво състояние, с никаква култура на изказване и настройка за диалог. Представиха едно "шоу на мизерията", в което те бяха и глухи, и слепи, и въобще не искаха да чуят това, което им казвахме. За мен това бе едно сборище, имаше определен тип хора-провокатори, които трябваше да държат атмосферата на пика на емоциите, без изобщо да се говори за диалог, за разумни доводи и т.н.
- Явно някой е действал по-организирано?
- Вероятно. Вие знаете, че имаше медии, които действаха активно по тази тема.
-
Според Вас стимулирани ли са тези провокатори?
- Не мога да съм убеден. По принцип механизмът е да се самонадъхват. За съжаление това е нашата действителност. На тези хора, които бяха там - крещяха и викаха, включително и на онези, казали ми, че щом съм арменец не трябва да съм в България, не им се сърдя. Те са продукт на своето време, семейства и на тях и да им се сърдиш и да не им се сърдиш няма полза. Те трябва да бъдат убедени, че начинът им на мислене не е правилен.
-
Все пак не смятате ли, че закъсняхте с общественото обсъждане?
- Може би. Отчитам, че една по-сериозна компания щеше да предотврати подобен род акция. Но ние си имаме пиар отдел, който работи по тези въпроси. Не бива да изключваме, че кратките срокове също ни притискаха. Не можехме да обсъждаме нещо, за което не знаем дали ще получим финансиране.
- Г-н Мануелян, създаде се впечатление, че много лесно се отказахте от този проект ?
- Не е въпрос на лесно отказване, а съобразяване с общественото мнение, което се доказа, че може да бъде лесно манипулирано. Ние се съобразихме с тяхното искане, защото тези хора все пак живеят в близост до мястото, където трябваше да се изгради блокът. И представете си какво щеше да се получи, ако сложим там едни препатили хора, които искаме да измъкнем от блатото на социалното неблагополучие, за да се интегрират в обществото. Те щяха да попаднат във враждебна обстановка с постоянни скандали. В този случай проектът е предварително обречен. Не можем да си позволим да поставим хората на място, където ще бъдат приемани за врагове.
Зам.-кметът по социалната политика на Община Бургас Лорис Мануелян говори пред e-burgas за отказания проект, касаещ изграждането на жилища за социално слаби в „Меден Рудник”. Защо се стигна до този вариант, имаше ли други възможности и сбърка ли някъде администрацията, коментира д-р Мануелян.
- Г-н Мануелян, какво попречи на реализацията на проекта за изграждане на жилища за социално слаби в „Меден Рудник” ?
- Това бе един проект, по който работихме дълго време. Както още в началото каза кметът, по-трудното бе да го спечелим, защото от 35 общини, само 5 получиха финансиране. Една от тях бяхме ние. Смисълът на този проект бе със средства от програмата да бъде изграден един блок, който ще служи за общински жилища, преференциално давани на специфични групи в риск. В това число са споменати много социални групи, разбира се и етническа, защото те също са в риск, но те са една малка, несъществена част. Кой знае защо, след като ОбС взе решение да участваме в проекта, се разбуниха духовете в „Меден Рудник”. Хората помислиха, че това ще бъде ромски блок, че ние ще измъкнем хората от гетата и ще ги настаним в тези жилища. Оттам започна събиране на подписки, недоволство.
Вече четвърти път минаваме през подобен род акции, но досега винаги сме успявали по някакъв начин да убедим хората, че това което правим, е правилно. Първият път беше, когато стана въпрос за болницата в „Меден Рудник”. Тогава се появиха и не съвсем безкористни слухове, че това е нещо, което ще се превърне в хотел. Говореше се за голяма далавера, пак имаше подписка, събирахме се на няколко пъти, разяснявахме на обществеността – те протестираха. Даже си спомням, че на първата копка един човек легна в кофата на багера. Същият този човек и онзи ден бе на срещата за блока и отново така емоционално вземаше позиция. Сградата вече е готова и се вижда, че не е станала хотел, а е нещо много хубаво и полезно за комплекса. Вторият път бе, когато трябваше да разкрием дневен център за възрастни с увреждания в „Славейков”. Тогава също събираха подписки, пак сипеха обвинения срещу нас, говорихме с хората, повярваха ни и сега никой няма против този център. Абсолютно идентична бе и ситуацията с жилищата от семеен тип. В конкретния случай ми направи впечатление, че жителите на комплекса или поне тази част от тях, присъствали на дискусията, бяха абсолютно дезинформирани. Още преди да направим срещата, те вече имаха виждане, че това задължително ще бъде дом за роми и не искаха да чуят никакви други доводи.
-Грешка ли бе липсата на разяснителна кампания от ваша страна ?
- Смятам, че в това отношение се направиха значителни стъпки. Първо: неколкократно в сайта на Общината бяха обявени нашите намерения. Второ, с решение на ОбС всичко бе твърде ясно. Няколко пъти излизаха в медиите разяснения по темата. Казвахме кого ще обслужва проектът. Събирахме неправителствени организации, представители на държавните институции и общински съветници, за да може да се направят критерии за настаняване. Истината е, че се пусна дезинформация, която залъга мнозина и се създаде едно отрицателно отношение към изграждането на тези жилища. Ако се спрем на срещата, то аз смятам, че присъствалите на нея, в никакъв случай не са представителна извадка на „Меден Рудник”. Очевидно имаше хора, които и в предните случаи създаваха проблеми от същия характер. Това са една шепа хора, които винаги са против. Държаха се изключително провокативно. Да не кажа, че имаше 10-ина души, които бяха в нетрезво състояние, с никаква култура на изказване и настройка за диалог. Представиха едно "шоу на мизерията", в което те бяха и глухи, и слепи, и въобще не искаха да чуят това, което им казвахме. За мен това бе едно сборище, имаше определен тип хора-провокатори, които трябваше да държат атмосферата на пика на емоциите, без изобщо да се говори за диалог, за разумни доводи и т.н.
- Явно някой е действал по-организирано?
- Вероятно. Вие знаете, че имаше медии, които действаха активно по тази тема.
- Според Вас стимулирани ли са тези провокатори?
- Не мога да съм убеден. По принцип механизмът е да се самонадъхват. За съжаление това е нашата действителност. На тези хора, които бяха там - крещяха и викаха, включително и на онези, казали ми, че щом съм арменец не трябва да съм в България, не им се сърдя. Те са продукт на своето време, семейства и на тях и да им се сърдиш и да не им се сърдиш няма полза. Те трябва да бъдат убедени, че начинът им на мислене не е правилен.
- Все пак не смятате ли, че закъсняхте с общественото обсъждане?
- Може би. Отчитам, че една по-сериозна компания щеше да предотврати подобен род акция. Но ние си имаме пиар отдел, който работи по тези въпроси. Не бива да изключваме, че кратките срокове също ни притискаха. Не можехме да обсъждаме нещо, за което не знаем дали ще получим финансиране.
- Г-н Мануелян, създаде се впечатление, че много лесно се отказахте от този проект ?
- Не е въпрос на лесно отказване, а съобразяване с общественото мнение, което се доказа, че може да бъде лесно манипулирано. Ние се съобразихме с тяхното искане, защото тези хора все пак живеят в близост до мястото, където трябваше да се изгради блокът. И представете си какво щеше да се получи, ако сложим там едни препатили хора, които искаме да измъкнем от блатото на социалното неблагополучие, за да се интегрират в обществото. Те щяха да попаднат във враждебна обстановка с постоянни скандали. В този случай проектът е предварително обречен. Не можем да си позволим да поставим хората на място, където ще бъдат приемани за врагове.
