Копнежът по сбъдване на желания е залегнал дълбоко в природата на човека. Той намира израз и в приказките, и религиите, и в ежедневието ни. Всички сме чели и сме гледали филми за вълшебната лампа на Аладин, която изпълнява желания; за вълшебници и добри феи, които с вълшебната си пръчица могат да сътворят всичко, което пожелаят.
Когато бях малка, по телевизията се излъчваше култовият чешки сериал – “Арабела”. И макар че повечето моменти от сюжета ми се губят, съм запомнила много добре едно – пръстена на Арабела, който трябва само да се завърти и желанието ти се изпълнява на мига. Разбира се, аз като всички деца си мечтаех дори само за малко да имам този пръстен…
Всички знаем приказката за златната рибка, която изпълнява желания, както и за още много подобни приказки с вълшества.
В молитвите си, хората често се обръщат към Бог с молба да изпълни желанието им.
На Великден ходихме до църквата “Свети Георги” в село Златолист, където е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Това е едно от чудодейните места в България.
Пред масичката в църквата има каменна плоча, върху която е стъпвала преподобна Стойна, когато се е молела. Съществува поверие, че когато някой стъпне върху плочата и си пожелае нещо, то ще се сбъдне.
Гледах хората – млади, стари, деца, богати, бедни…всеки един заставаше върху тази плоча и вперил очи нагоре или вглъбен в себе си, нещо си пожелаваше…
Всеки човек копнее за нещо и таи надежда, че може би някой “там отгоре” ще му помогне.
Много впечатляваща е тази някак по детски надежда, че ще стане чудо и че желанието ни ще се сбъде.
Близо до едно друго свято място – Рилския Манастир е пещерата на Свети Иван Рилски(наречена дупката), където е прекарал 7 години в молитви. Има вярване, че ако успееш да се промушнеш през дупката, значи си праведен. Когато излезеш, е традиция да напишеш на листче желанието си и да го пъхнеш някъде между камъните. И то ще се сбъдне.
Изумително е какъв огромен брой листчета има оставени там(и от българи и от чужденци). И пак с надеждата, че желанието ни, написано и оставено на свято място, ще бъде чуто от Силата “горе”.
Когато духаме свещичките за рождения си ден, си пожелаваме нещо, когато видим падаща звезда, също си пожелаваме нещо. И т. н. и т. н.
Сега, с навлизането на различна литература за използване законите на Вселената и силата на подсъзнанието за сбъдване на желанията ни, реализирането на мечтите започва да ни изглежда все по-реално. Все повече чуваме реални истории за успели хора, които са открили тайната. Чудесата вече не са само в приказките и легендите, а реално се случват около нас.
Нещо повече – не е нужно да търсим лампата на Аладин, защото тя в нас, не е необходмо да отидем на свято място, за бъде чуто желанието ни, защото където и да се намираме, ние сме във връзка с Висшата Сила.
• Въпреки всичко, все още свързваме осъществяването на
желанията ни с приказките или с някакво чудо, което може да споходи малцина. Но именно този ореол, които създаваме в съзнанието си около мечтите, всъщност ги отдалечава от нас. Както казва и Вадим Зеланд, мечтите не се сбъдват, защото ние ги възприемаме като нещо недостижимо. В подсъзнанието ни е залегнало убеждението, че мечта е нещо далечно, приказно и точно това убеждение ни пречи да допуснем реализирането им.
Реализират се намеренията, защото те са решимост да имаме, готовност да действаме и да получим. Реализират се, защото не издигат в култ желанието.
Затова смятам, че на първо място, трябва да свалим желанието си от пиедестала.
Много впечатляваща е тази някак по детски надежда, че ще стане чудо и че желанието ни ще се сбъде.
Близо до едно друго свято място – Рилския Манастир е пещерата на Свети Иван Рилски(наречена дупката), където е прекарал 7 години в молитви. Има вярване, че ако успееш да се промушнеш през дупката, значи си праведен. Когато излезеш, е традиция да напишеш на листче желанието си и да го пъхнеш някъде между камъните. И то ще се сбъдне.
Изумително е какъв огромен брой листчета има оставени там(и от българи и от чужденци). И пак с надеждата, че желанието ни, написано и оставено на свято място, ще бъде чуто от Силата “горе”.
Когато духаме свещичките за рождения си ден, си пожелаваме нещо, когато видим падаща звезда, също си пожелаваме нещо. И т. н. и т. н.
Сега, с навлизането на различна литература за използване законите на Вселената и силата на подсъзнанието за сбъдване на желанията ни, реализирането на мечтите започва да ни изглежда все по-реално. Все повече чуваме реални истории за успели хора, които са открили тайната. Чудесата вече не са само в приказките и легендите, а реално се случват около нас.
Нещо повече – не е нужно да търсим лампата на Аладин, защото тя в нас, не е необходмо да отидем на свято място, за бъде чуто желанието ни, защото където и да се намираме, ние сме във връзка с Висшата Сила.
• Въпреки всичко, все още свързваме осъществяването на
желанията ни с приказките или с някакво чудо, което може да споходи малцина. Но именно този ореол, които създаваме в съзнанието си около мечтите, всъщност ги отдалечава от нас. Както казва и Вадим Зеланд, мечтите не се сбъдват, защото ние ги възприемаме като нещо недостижимо. В подсъзнанието ни е залегнало убеждението, че мечта е нещо далечно, приказно и точно това убеждение ни пречи да допуснем реализирането им.
Реализират се намеренията, защото те са решимост да имаме, готовност да действаме и да получим. Реализират се, защото не издигат в култ желанието.
Затова смятам, че на първо място, трябва да свалим желанието си от пиедестала.
Тук има един много тънък момент, който често ни се изплъзва.
Всички знаем, че движещата сила за сбъдване на мечтите ни е вярата – “Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”.
Но авторите на различните методики твърдят , че в началото не необходимо да вярваш.
Според мен няма как изведнъж да повярваш без имаш доказателства. Понякога ние си мислим, че вярваме, но всъщност просто таим надежда, а надеждата е пълна и със съмнения.
А истинската вяра е знание. Вярваме истински, когато можем да кажем – “знам”.
Затова мисля, че не е необходимо да се насилваме да вярваме в началото, а просто да си позволим новото знание да стигне до подсъзнанието ни и да стане истина за нас. А по-късно, ще се появят и доказателствата.
• Трябва ли непрекъснато да визуализираме това, което желаем или е по-добре да забравим поръчката си и да се доверим?
Този момент също е спорен при различните автори.
Аз лично смятам, че е добре от време на време да си напомняме, че нашето желание ще се реализира, че по поръчката ни вече се работи и че вече е на път. Да предизвикваме у себе си радостния трепет, който ни носи желаното. И колко по-често “виждаме” и усещаме осъщественото желание, толкова повече привличаме обстоятелства и хора, които да го доближат до нас и се отварят врати към осъществяването му.
Разбира се, според някои хора е по-добре да “забравиш”. Защото да се забрави е висша форма на доверие към Вселената. Поръчал си и знаеш, че ще стане, няма защо да го мислиш. Просто се доверяваш. Това има едно предимство – че когато не мислиш постоянно за целта, не те измъчват и съмнения. А съмнението и нетърпението удрят спирачки.
Но пък от друга страна, ако не вярваш и го “забравиш”, малко трудно ще се променят така нагласите ти и подсъзнанието ти, че да привлечеш желаното. Поне според мен.
• Ако споделим с другите, това ще пречи или ще помогне за осъществяването на желанието ми?
На много места се казва, че колкото повече хора знаят за желанието и енергията на мислите им се сливат в едно, толкова по-бързо желанието ще се осъществи. От друга страна мнението на другите, техният негативизъм и скептицизъм излъчва отрицателна енергия, която ни влияе отрицателно.
Моето мнение е, че когато някое мое желание е нереалистично в очите на обществото, по-добре да не го споделям и обсъждам. Поне не със скептично настроените хора. Може би само с хората, които биха ме подкрепили и биха повярвали. Тяхната вяра засилва още повече моята вяра.
Разбира се, когато човек е натрупал повече опит в поръчки до Вселената и вярва в своите способности, едва ли ще му повлияят другите, колкото и скептично да са настроени. Но може би поне в началото, несподелянето ще ви спести енергията, която бихте загубили в битки да убеждавате другите.
Към кого да отправим поръчката?
Тук също мисля, че може да се обърнете към този или това нещо, в което вярвате. Това може да е Бог, Висшата сила, Вселената, вашето подсъзнание.
Бербел Мор отправя своите поръчки до “службата за поръчки”. Така предпочита да я нарича тя.
Въобще, вашата поръчка трябва да съответства на вашата индивидуалност. Така тя е наистина вашата поръчка, вие говорите на вашия език и сте във връзка със себе си. А когато сте във връзка със себе си, тогава сте и във връзка с цялата Вселената.
Автор Росица Вакъвчиева 
Копнежът по сбъдване на желания е залегнал дълбоко в природата на човека. Той намира израз и в приказките, и религиите, и в ежедневието ни. Всички сме чели и сме гледали филми за вълшебната лампа на Аладин, която изпълнява желания; за вълшебници и добри феи, които с вълшебната си пръчица могат да сътворят всичко, което пожелаят.
Когато бях малка, по телевизията се излъчваше култовият чешки сериал – “Арабела”. И макар че повечето моменти от сюжета ми се губят, съм запомнила много добре едно – пръстена на Арабела, който трябва само да се завърти и желанието ти се изпълнява на мига. Разбира се, аз като всички деца си мечтаех дори само за малко да имам този пръстен…
Всички знаем приказката за златната рибка, която изпълнява желания, както и за още много подобни приказки с вълшества.
В молитвите си, хората често се обръщат към Бог с молба да изпълни желанието им.
На Великден ходихме до църквата “Свети Георги” в село Златолист, където е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Това е едно от чудодейните места в България.
Пред масичката в църквата има каменна плоча, върху която е стъпвала преподобна Стойна, когато се е молела. Съществува поверие, че когато някой стъпне върху плочата и си пожелае нещо, то ще се сбъдне.
Гледах хората – млади, стари, деца, богати, бедни…всеки един заставаше върху тази плоча и вперил очи нагоре или вглъбен в себе си, нещо си пожелаваше…
Всеки човек копнее за нещо и таи надежда, че може би някой “там отгоре” ще му помогне.
Много впечатляваща е тази някак по детски надежда, че ще стане чудо и че желанието ни ще се сбъде.
Близо до едно друго свято място – Рилския Манастир е пещерата на Свети Иван Рилски(наречена дупката), където е прекарал 7 години в молитви. Има вярване, че ако успееш да се промушнеш през дупката, значи си праведен. Когато излезеш, е традиция да напишеш на листче желанието си и да го пъхнеш някъде между камъните. И то ще се сбъдне.
Изумително е какъв огромен брой листчета има оставени там(и от българи и от чужденци). И пак с надеждата, че желанието ни, написано и оставено на свято място, ще бъде чуто от Силата “горе”.
Когато духаме свещичките за рождения си ден, си пожелаваме нещо, когато видим падаща звезда, също си пожелаваме нещо. И т. н. и т. н.
Сега, с навлизането на различна литература за използване законите на Вселената и силата на подсъзнанието за сбъдване на желанията ни, реализирането на мечтите започва да ни изглежда все по-реално. Все повече чуваме реални истории за успели хора, които са открили тайната. Чудесата вече не са само в приказките и легендите, а реално се случват около нас.
Нещо повече – не е нужно да търсим лампата на Аладин, защото тя в нас, не е необходмо да отидем на свято място, за бъде чуто желанието ни, защото където и да се намираме, ние сме във връзка с Висшата Сила.
• Въпреки всичко, все още свързваме осъществяването на
желанията ни с приказките или с някакво чудо, което може да споходи малцина. Но именно този ореол, които създаваме в съзнанието си около мечтите, всъщност ги отдалечава от нас. Както казва и Вадим Зеланд, мечтите не се сбъдват, защото ние ги възприемаме като нещо недостижимо. В подсъзнанието ни е залегнало убеждението, че мечта е нещо далечно, приказно и точно това убеждение ни пречи да допуснем реализирането им.
Реализират се намеренията, защото те са решимост да имаме, готовност да действаме и да получим. Реализират се, защото не издигат в култ желанието.
Затова смятам, че на първо място, трябва да свалим желанието си от пиедестала.
Много впечатляваща е тази някак по детски надежда, че ще стане чудо и че желанието ни ще се сбъде.
Близо до едно друго свято място – Рилския Манастир е пещерата на Свети Иван Рилски(наречена дупката), където е прекарал 7 години в молитви. Има вярване, че ако успееш да се промушнеш през дупката, значи си праведен. Когато излезеш, е традиция да напишеш на листче желанието си и да го пъхнеш някъде между камъните. И то ще се сбъдне.
Изумително е какъв огромен брой листчета има оставени там(и от българи и от чужденци). И пак с надеждата, че желанието ни, написано и оставено на свято място, ще бъде чуто от Силата “горе”.
Когато духаме свещичките за рождения си ден, си пожелаваме нещо, когато видим падаща звезда, също си пожелаваме нещо. И т. н. и т. н.
Сега, с навлизането на различна литература за използване законите на Вселената и силата на подсъзнанието за сбъдване на желанията ни, реализирането на мечтите започва да ни изглежда все по-реално. Все повече чуваме реални истории за успели хора, които са открили тайната. Чудесата вече не са само в приказките и легендите, а реално се случват около нас.
Нещо повече – не е нужно да търсим лампата на Аладин, защото тя в нас, не е необходмо да отидем на свято място, за бъде чуто желанието ни, защото където и да се намираме, ние сме във връзка с Висшата Сила.
• Въпреки всичко, все още свързваме осъществяването на
желанията ни с приказките или с някакво чудо, което може да споходи малцина. Но именно този ореол, които създаваме в съзнанието си около мечтите, всъщност ги отдалечава от нас. Както казва и Вадим Зеланд, мечтите не се сбъдват, защото ние ги възприемаме като нещо недостижимо. В подсъзнанието ни е залегнало убеждението, че мечта е нещо далечно, приказно и точно това убеждение ни пречи да допуснем реализирането им.
Реализират се намеренията, защото те са решимост да имаме, готовност да действаме и да получим. Реализират се, защото не издигат в култ желанието.
Затова смятам, че на първо място, трябва да свалим желанието си от пиедестала.
Тук има един много тънък момент, който често ни се изплъзва.
Всички знаем, че движещата сила за сбъдване на мечтите ни е вярата – “Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”.
Но авторите на различните методики твърдят , че в началото не необходимо да вярваш.
Според мен няма как изведнъж да повярваш без имаш доказателства. Понякога ние си мислим, че вярваме, но всъщност просто таим надежда, а надеждата е пълна и със съмнения.
А истинската вяра е знание. Вярваме истински, когато можем да кажем – “знам”.
Затова мисля, че не е необходимо да се насилваме да вярваме в началото, а просто да си позволим новото знание да стигне до подсъзнанието ни и да стане истина за нас. А по-късно, ще се появят и доказателствата.
• Трябва ли непрекъснато да визуализираме това, което желаем или е по-добре да забравим поръчката си и да се доверим?
Този момент също е спорен при различните автори.
Аз лично смятам, че е добре от време на време да си напомняме, че нашето желание ще се реализира, че по поръчката ни вече се работи и че вече е на път. Да предизвикваме у себе си радостния трепет, който ни носи желаното. И колко по-често “виждаме” и усещаме осъщественото желание, толкова повече привличаме обстоятелства и хора, които да го доближат до нас и се отварят врати към осъществяването му.
Разбира се, според някои хора е по-добре да “забравиш”. Защото да се забрави е висша форма на доверие към Вселената. Поръчал си и знаеш, че ще стане, няма защо да го мислиш. Просто се доверяваш. Това има едно предимство – че когато не мислиш постоянно за целта, не те измъчват и съмнения. А съмнението и нетърпението удрят спирачки.
Но пък от друга страна, ако не вярваш и го “забравиш”, малко трудно ще се променят така нагласите ти и подсъзнанието ти, че да привлечеш желаното. Поне според мен.
• Ако споделим с другите, това ще пречи или ще помогне за осъществяването на желанието ми?
На много места се казва, че колкото повече хора знаят за желанието и енергията на мислите им се сливат в едно, толкова по-бързо желанието ще се осъществи. От друга страна мнението на другите, техният негативизъм и скептицизъм излъчва отрицателна енергия, която ни влияе отрицателно.
Моето мнение е, че когато някое мое желание е нереалистично в очите на обществото, по-добре да не го споделям и обсъждам. Поне не със скептично настроените хора. Може би само с хората, които биха ме подкрепили и биха повярвали. Тяхната вяра засилва още повече моята вяра.
Разбира се, когато човек е натрупал повече опит в поръчки до Вселената и вярва в своите способности, едва ли ще му повлияят другите, колкото и скептично да са настроени. Но може би поне в началото, несподелянето ще ви спести енергията, която бихте загубили в битки да убеждавате другите.
Към кого да отправим поръчката?
Тук също мисля, че може да се обърнете към този или това нещо, в което вярвате. Това може да е Бог, Висшата сила, Вселената, вашето подсъзнание.
Бербел Мор отправя своите поръчки до “службата за поръчки”. Така предпочита да я нарича тя.
Въобще, вашата поръчка трябва да съответства на вашата индивидуалност. Така тя е наистина вашата поръчка, вие говорите на вашия език и сте във връзка със себе си. А когато сте във връзка със себе си, тогава сте и във връзка с цялата Вселената.
Автор Росица Вакъвчиева 
