Идвайте си, докато все още светят две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора и поели топлата десница,
целунете майка си, че може тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи, топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора, ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите, небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!
Христо Медникаров
Идвайте си, докато все още светят две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора и поели топлата десница,
целунете майка си, че може тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи, топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора, ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите, небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!
Христо Медникаров
