Атентатът в Бургас така и не породи експертно говорене за тероризма или за Близкия Изток, остана си в полето на политическата спекулация. Това го отличава от всички останали теми със сравним мащаб, към които има подчертан интерес.
Енергетиката или финансовата криза например са области с десетки говорители, в които политическото и експертното се опитват да си съжителстват. Нищо подобно не се наблюдава в случая с Близкия Изток. Независимо от това, че от миналата година той вече не изглежда никак далечен.
Грешките на предишния кабинет
Предишният кабинет направи три основни грешки около атентата в Бургас, който миналата година отне живота на български и израелски граждани. Първата беше, че веднага отхвърли хипотезата на Израел и САЩ, че зад атентата стои "Хизбула", вместо да каже, че ще работи върху тази хипотеза и ще съобщи дали тя се потвърждава от фактите.
Втората грешка беше в това, че месеци наред страната с най-слабо следствие и прокуратура в ЕС настояваше, че нещо разследва и дори че нещо открива, но няма да каже какво. При състоянието, в което се намира съдебната власт в България единственият адекватен изход от ситуацията беше да се повикат на помощ следователи от други страни, възможно най-далечни на близкоизточния конфликт, но достатъчно опитни в разследването на терористични атентати.
Третата грешка е тази, на която обикновено се отдава повече обществено значение, отколкото на първите две, макар че тя е само следствие от цялата игра на политика, в която бяха оставени да се увлекат Цветанов и Борисов: София направи всичко възможно, за да демонстрира, че признава отговорността на Хизбула за атентата само защото е поставена под външен натиск. Което пък даде основания за заключението, че зад въпросния натиск стоят политически интереси, а не някакъв обективен факт, свързан с атентата.
Така излезе, че страната няма достатъчно умения да разследва, но въпреки това не желае да потърси помощ, а когато от немай къде подмени експертното знание с политическа позиция, прави това с половин уста, сякаш по принуда.
Тази каша можеше да бъде оправена само с изпреварващо препотвърждаване на заявената политика и отваряне на вратата за международно разследване - без двусмисленост и без самодейност.
Изявления, будещи недоумение
Вместо това обаче дойде министър Вигенин с две последователни изявления. В първото, от сряда, се казваше, че доказателствата за връзката на Хизбула с бомбения атентат в Бургас "не са категорични". Във второто, от четвъртък, се казваше, че България "не е ревизирала позицията си за терористичния акт". Това дори не е двусмисленост, това са полярни мнения по въпроси от огромна важност за няколко континента.
Политолози се опитаха да оневинят Вигенин с младостта и неопитността му, пресцентърът се забави с поправките само едно денонощие, някой дори каза, че на първото изказване на външния министър се било обърнало повече внимание, отколкото то реално е заслужавало... Всичко това е замитане под килима, думите бяха казани и надали могат да минат за случайни. Оттук нататък ще трябват двойно повече усилия, за да се избегне още един риск - България да бъде сметната за будеща недоумение страна, вместо за страна, която временно е била управлявана от хора, будещи недоумение.
Автор: Татяна Ваксберг
dw.de 
Атентатът в Бургас така и не породи експертно говорене за тероризма или за Близкия Изток, остана си в полето на политическата спекулация. Това го отличава от всички останали теми със сравним мащаб, към които има подчертан интерес.
Енергетиката или финансовата криза например са области с десетки говорители, в които политическото и експертното се опитват да си съжителстват. Нищо подобно не се наблюдава в случая с Близкия Изток. Независимо от това, че от миналата година той вече не изглежда никак далечен.
Грешките на предишния кабинет
Предишният кабинет направи три основни грешки около атентата в Бургас, който миналата година отне живота на български и израелски граждани. Първата беше, че веднага отхвърли хипотезата на Израел и САЩ, че зад атентата стои "Хизбула", вместо да каже, че ще работи върху тази хипотеза и ще съобщи дали тя се потвърждава от фактите.
Втората грешка беше в това, че месеци наред страната с най-слабо следствие и прокуратура в ЕС настояваше, че нещо разследва и дори че нещо открива, но няма да каже какво. При състоянието, в което се намира съдебната власт в България единственият адекватен изход от ситуацията беше да се повикат на помощ следователи от други страни, възможно най-далечни на близкоизточния конфликт, но достатъчно опитни в разследването на терористични атентати.
Третата грешка е тази, на която обикновено се отдава повече обществено значение, отколкото на първите две, макар че тя е само следствие от цялата игра на политика, в която бяха оставени да се увлекат Цветанов и Борисов: София направи всичко възможно, за да демонстрира, че признава отговорността на Хизбула за атентата само защото е поставена под външен натиск. Което пък даде основания за заключението, че зад въпросния натиск стоят политически интереси, а не някакъв обективен факт, свързан с атентата.
Така излезе, че страната няма достатъчно умения да разследва, но въпреки това не желае да потърси помощ, а когато от немай къде подмени експертното знание с политическа позиция, прави това с половин уста, сякаш по принуда.
Тази каша можеше да бъде оправена само с изпреварващо препотвърждаване на заявената политика и отваряне на вратата за международно разследване - без двусмисленост и без самодейност.
Изявления, будещи недоумение
Вместо това обаче дойде министър Вигенин с две последователни изявления. В първото, от сряда, се казваше, че доказателствата за връзката на Хизбула с бомбения атентат в Бургас "не са категорични". Във второто, от четвъртък, се казваше, че България "не е ревизирала позицията си за терористичния акт". Това дори не е двусмисленост, това са полярни мнения по въпроси от огромна важност за няколко континента.
Политолози се опитаха да оневинят Вигенин с младостта и неопитността му, пресцентърът се забави с поправките само едно денонощие, някой дори каза, че на първото изказване на външния министър се било обърнало повече внимание, отколкото то реално е заслужавало... Всичко това е замитане под килима, думите бяха казани и надали могат да минат за случайни. Оттук нататък ще трябват двойно повече усилия, за да се избегне още един риск - България да бъде сметната за будеща недоумение страна, вместо за страна, която временно е била управлявана от хора, будещи недоумение.
Автор: Татяна Ваксберг
dw.de 
