Казусът „Корпоративна търговска банка“ и подготовката на проектобюджета за следващата година. Това са проблемите във финансовата сфера, които не търпят отлагане. Новото правителство трябва да се заеме с тях веднага след съставянето му. Актуализацията на сметките в хазната за тази година, предложена от служебното правителство, също ще претърпи промени, заканиха се представители на няколко политически партии малко преди изборите.
Черният сценарий „фалит на КТБ“ и изплащане само на гарантираните депозити до 100 000 евро става все по-реален. Около това мнение се обединиха икономисти, до които „Преса“ се допита. От поставянето на банката под специален надзор на 20 юни минаха три месеца и половина, а все още не е взето решение за бъдещето й. Това прави щастливата развръзка за вложителите с големи суми все по-малко вероятна.
„Обявяването на банката в несъстоятелност след изтичането на срока за специален надзор от БНБ и изплащането на гарантираните влогове ми се струва реалистично“, обяви икономистът Георги Ганев. Засега няма политическо съгласие по въпроса дали да се наливат държавни пари за спасяването на закъсалия трезор, обясни той. „Освен това, както виждаме всички, няма ясно изразени намерения за капитализиране на трезора от акционери и инвеститори“, допълни той.
На това мнение е и финансистът Любомир Дацов, според когото вариантите за КТБ всъщност се свеждат до 2 - или някой стабилизира банката (а такъв досега не се е появил), или фондът за гарантиране на влоговете започва да плаща гарантираните депозити. По закон това става след обявяване на несъстоятелност. Според Дацов е въпрос на време да се вземе такова решение.
Банкерът Стоян Александров все още смята, че не трябва да се изключва възможността за оздравяването на банката. „Докато няма точни данни от БНБ какво е състоянието на КТБ, не е редно да се мисли в най-негативен план“, коментира Александров. „И да има желаещи инвеститори, те не могат да предложат рецепта, докато не са наясно какво става в затворения трезор“, обясни банкерът.
Финансистите коментираха и идеята на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, която ще бъде оформена в законопроект и внесена веднага след като парламентът заработи. Според тях банката трябва да се раздели на „добра“ и „лоша“.
В „лошата“ да останат т.нар. токсични активи и тя да се фалира. Добрата ще се отвори и ще работи нормално. Според Любомир Дацов моделът е възможен. Трябва обаче да е ясно какъв е размерът на токсичните активи (кредити, които не могат да бъдат събрани). Ако те са повече от здравите, разделянето става безсмислено и пак ще се стигне до фалит.
За да се обезпечи изплащането на гарантираните депозити след обявяване на несъстоятелност, фондът за гарантиране на влоговете в банките ще трябва да емитира собствен дълг от около 2 милиарда лева. При положение че актуализация на бюджета не бъде направена, той няма как да се гарантира от държавата. Това означава, че фондът ще трябва да се справи сам и вероятно лихвата по заема ще бъде по-висока, отколкото, ако имаше държавни гаранции.
Втората гореща тема е съставянето на бюджета за следващата година. Кабинетът (когато има такъв) и парламентът трябва да работят в спешен порядък по въпроса, смята Георги Ганев. Ако все пак бюджетът не бъде приет, държавата ще изразходва след януари месечно по една дванайсета от парите, предвидени за 2014 г., докато не бъде одобрен основният икономически закон за 2015 г.
Актуализацията на сметките в хазната за текущата година не е чак толкова важен въпрос въпреки врявата, която се вдигна около нея, твърдят експерти. Според Дацов промяната на приходите и разходите е политически акт, който не е особено необходим. „Това не е истинска актуализация. От 2010 г. насам приходите не се изпълняват така както се планират. Не разбирам обаче каква е необходимостта от допълнителни разходи от близо 500 млн. лв. Благодарение на политиките на няколко правителства разходите са извън контрол и няма никаква ефективност при харченето на държавните пари. Системите за управление не работят. Докато те не се възстановят, бюджетът ще има проблеми със и без актуализация“, коментира той.
„Дали ще има актуализация, не е толкова важно. Ако парламентарните сили не успеят да сформират правителство, точно промяната на сметките няма да е най-голямата драма“, обясни и Георги Ганев.
Фискалният резерв е пълен, но с дългове
Фискалният резерв къта около 8 млрд. лв., но повечето от тях са от заеми. Парите, които би трябвало да са буфер за евентуално влошаване на финансовата среда у нас, реално липсват. Според последните данни на БНБ в централната банка правителството държи малко над 6 млрд. лв., други близо 1,6 млрд. лв. са в търговските банки на депозит, а около 500 млн. лв. са вземания от европейските програми, които би трябвало да бъдат платени от Европейската комисия.
До края на годината от тези около 8 млрд. лв. трябва да се извадят 1,472 млрд. лв., колкото е планираният дефицит в закона за бюджета. Други 1,28 млрд. лв. са държавни ценни книжа, които бяха предоставени на банковата система в края на юни, но трябва да се върнат в края на ноември.
В началото на 2015 г. хазната трябва да погаси и около 1,6 млрд. лв. по стар заем от времето на Милен Велчев. Така излиза, че в резерва реално има малко над 3,6 млрд. лв. Като се изключат парите, които чакаме от Европа, тъй като те вече са разплатени, сметката се стопява допълнително. В резерв обаче има и неприкосновени суми - Сребърният фонд и фондовете, свързани с „Козлодуй“, които не трябва да се харчат. В края на годината по закон резервът не може да е под 4,5 млрд. лв.
До 2020 г.
Близо 16 млрд. евро ще влязат в България от ЕС
България ще разполага с близо 16 млрд. евро през новия програмен период на европейските фондове - от 2014 до 2020 г. Кога обаче средствата ще потекат към България, все още не е ясно. През август Европейската комисия одобри общата рамка на безвъзмездната помощ за държавата, но оттогава насам нямаме никакво раздвижване по отделните оперативни програми. 9,85 млрд. евро са предвидени по 9 оперативни програми, а със средствата от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, директните плащания, механизма за свързана Европа и Европейското териториалното сътрудничество сумата достига 15,86 млрд. евро.
По предварителни оценки 43,1% от частните инвестиции и 32% от публичните инвестиции у нас ще се дължат на европейските фондове.
Но какво е сегашното положение дни преди да заработи новият парламент и преди да бъде избрано ново правителство? За периода 2007-2013 г. страната ни разполагаше по седемте програми и земеделските фондове общо с 9,3 млрд. евро. Правилата на Брюксел дават възможност парите да се изразходват до края на 2015 г. Досега са изплатени 6,28 млрд. евро, или 64,97%. Така излиза, че в следващите година и три месеца ударно трябва да се похарчат 3 млрд. евро.
В същото време от края на миналата година програмата „Околна среда“ е спряна, след това ЕК престана да плаща и за две оси по „Регионално развитие“. Според служебния екоминистър Светлана Жекова парите за екология се очаква да бъдат пуснати от Брюксел до края на октомври. Те няма да дойдат накуп, а според реда на одобрените искания за плащане. Засега такива има за около 350 млн. лв., а за още 400 млн. лв. се чака думата на Брюксел. От тези средства обаче ще трябва да приспаднем наложената финансова корекция в размер на 152 млн. лв., която бе одобрена от Министерския съвет.
Кръстьо Петков: Оставка, ако сметките за 2015 г. не се приемат в срок
В случай че проектобюджетът за 2015 г. не бъде приет в срок от парламента, законът твърди, че правителството, което ще се сформира, трябва да подаде оставка, обяви вчера проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България „Политиците са свръхангажирани да пресмятат шансовете на различен тип коалиции. Икономическото време обаче не чака“, каза той. Ситуацията в публичните финанси е взривоопасна. До 15 октомври бюджетът трябва да бъде внесен в Министерския съвет. До 31-ви пък сметките трябва да са вече в парламента.
Ако този срок не се спази, трябва да има мотиви и да се поиска разрешение от НС за продължаване на срока на изготвянето му. Има вероятност до края на месеца да не се състави редовно правителство. Следващият парламент с очевидните различия между партиите трудно ще постигне съгласие за актуализацията на сегашния бюджет. Това поставя под опасност и срока за приемане на бюджета за 2015 г. Като прибавим и висящия казус с КТБ, става ясно, че сме изправени пред опасността от блокаж на фиска и на нормалното функциониране на бюджетната дейност. Стигне ли се дотам, жизненоважни системи, ще спрат своята работа, категоричен е Петков.
Алекс Нестор, вицепрезидент на Американската търговска камара: Реалната икономика има нужда от инвестиции
Американската търговска камара очаква от бъдещото правителство да положи усилия за връщането на доверието сред инвеститорите. Ние като заинтересована страна винаги сме заявявали, че нашият експертен капацитет е на разположение на правителството и очакваме активно участие в процеса на вземане на решения. За нас е важно да бъде съставено национално отговорно правителство, което да гарантира политическа стабилност в страната. Тя е в основата на създаване на добър бизнес климат и привличане на преки чуждестранни инвестиции. Българската икономика не може да се развива без тях, а те също стимулират вътрешните инвестиции. Привличането на капитал, особено в ключови сектори на реалната икономика, ще създаде заетост, конкурентност и ще повиши стандарта на живот на българите.
Експертът Илиян Василев: В енергетиката трябва да се спре „кръвотечението“
В енергетиката е нужно да се приемат бързи мерки за прекратяване на „кръвотечението“. Това каза за „Преса“ енергийният експерт Илиян Василев. Няма смисъл да се пълни басейнът чрез увеличаване на цените на тока, докато не се запушат дупките по веригата и няма обща картина и стратегия на действия. Източват се огромни суми чрез политическа свързаност, чрез крупни проекти с неясен икономически ефект, при несигурни приходи и неясен профил на въздействия върху системата. Това беше целта на енергийния борд, създаден от служебния кабинет, но за съжаление той се превърна в кръгла маса за групова психотерапия, посочи Василев. Заедно с мерките в „отбрана“ трябва да се мине и в „атака“ - да се форсират всички проекти, които могат да укрепят системата и да генерират допълнителни приходи. Тук на първо място са модернизацията на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ и инвестициите в мрежата.
Природният газ може да измъкне българската енергетика от кризата, ако действаме за намаляване на цената по договорите с „Газпром“, ако форсираме проучването и добива у нас и усилим свързаността си със съседните и глобалния газов пазар. „Накрая, но може би на първо място, трябва да ограничим максимално политическата намеса и вкараме максимално пазар в енергетиката. Илюзия е, че регулацията дава ниски цени и защитава потребителите. Само конкуренцията може да гарантира устойчив и евтин енергиен ресурс, а само енергийната ефективност може да освободи потребителя от зависимостта от субсидии и държавна подкрепа“, посочи експертът.
Людмила КУЮМДЖИЕВА, в. "Преса"
