Скандал със съдържанието на учебник по история за 3-и клас разтресе обществеността.
От текстовете му излиза, че Симеон Велики е безволев управленец, водил безсмислени войни, а Левски е обикновен терорист. По този повод учени започват ревизия на всички учебници по история, по които се обучават българчетата.
Вече действа инициативен комитет, в който участват шефът на НИМ проф. Божидар Димитров, акад. Георги Марков, Петко Колев от фондация “Тангра ТанНакРа”, проф. Христо Матанов, проф. Пламен Павлов и доц. Николай Проданов.
Интервю на Симо Русев
- Проф. Димитров, кои са неистините в учебниците по българска история, терорист ли е Левски?
- Как може да се обхване, както казваше Козма Прутков, необятното. Става дума за учебници от 3-и до 11-и клас. Не може да се пише за Симеон, че е водил много войни и нищо не е направил. А Левски да е описан като Роко или Иво Карамански, заловен от турската полиция, осъден и обесен. Човек може да остане с впечатлението, че това е напълно законно. В интерес на истината, то е много законно, само че по законите на Османската империя, а не по някакви европейски закони. А Левски е борец за свободата на България и точно това децата не научават от учебниците.
- Значи има проблем?
- Очевидно има проблем. И този проблем е от последните 25 години. След великата демократическа революция през 1989 г. се въведоха норми – да не е един учебник по съответния предмет, а да са няколко. Така учениците щели да се запознават с плурализма на мненията, но всъщност в един клас те няма да се запознаят с различните мнения, защото няма да учат от седемте учебника на пазара. Ще учат от един, който им е даден, и ще се запознаят с едно мнение.
- Що за модел е това?
- Незнайно как през годините се наложи модел, според който министерството и издателствата си наемат хора да пишат учебници, но това не са най-добрите специалисти.
- Образователното министерство не трябва ли да играе ролята на филтър?
- Предполагам, че това се случва заради пари. Повечето от авторите са млади хора с не особено задълбочени познания по история, от различни неправителствени фондации. Или по-скоро – проправителствени фондации, но не на нашето правителство. И тия хора започват да прокарват неща под лозунга, че така трябва да бъде заради толерантността, която трябва да имаме към малцинствата, забравяйки, че тази територия е българската държава.
- Американски или арабски са фондациите, за които споменавате?
- Всякакви. Не искам да казвам имена, защото ще вляза в съдебни дела. Има обаче достатъчно податки и конкретика, като гледаме кои са в тези фондации, кои са авторите на учебниците. Ясно е.
- Преподавателите не протестират ли, нямат ли съпротивителни сили?
- Да, има съпротивителни сили в българското учителство. Вече и държавата проявява характер. Всички, които сме в комитета, сме държавни служители. Аз се провикнах при министъра: „Да оставим фалшификациите на македонците!”
- Колко време ви трябва да редактирате и коригирате учебниците?
- Да се надяваме, че ще стане за месец-два. Учебниците за тази година, разбира се, няма как да ги променим.
- Какво е 9 септември, проф. Димитров – преврат, народно въстание?
- Историята, не само у нас, силно се политизира за последните 100 години. Много голямо влияние върху учените оказва политическата конюнктура. Разбрах го във Ватикана. Там обясняват, че докато не са починали протагонистите, но и техните деца и внуци, истинска история обективно не може да се напише. Има я и самоцензурата. Как сега ще напишем против Симеон Сакскобургготски и баща му Борис Трети, като той ще ни ... майката.
Или ще пишеш за Георги Михайлов Димитров – Гемето, който е долен шпионин на пет разузнавания, включително балкански, даже не толкова на съветското и американското. Но да предаваш на гръцкото, сръбското и румънското разузнаване данни за летища, за самолети, как да тровиш водата на София... И как да напишеш за него, когато дъщеря му Анастасия Мозер по едно време беше на власт. Иди напиши нещо за Сергей Станишев, син на Димитър Станишев.
Затова мисля, че обективна оценка на това, което се е случило на 9 септември, не е дадена. Не е вярно, че става дума за комунистически преврат с 30 000 убити. Извършен е наистина държавен преврат от група политически партии, обединени в Отечествен фронт. Реално превратът е извършен не от партизаните, а от военните с 546 000 души армия. Комунистите във формираното правителство са само четирима, на които Сталин е казал да са по-тихи от водата, докато не приключи войната. Чак две години по-късно комунистите взимат властта пълзящо, като отстраняват политическите си противници – едни физически, други подкупват. Важна е и ялтенската подялба. САЩ и Англия с нищо не помогнаха на българската буржоазия.
Източници Ретро и ПИК Божидар Димитров за скандалния учебник по история: Левски не е Роко, нито Карамански!
Скандал със съдържанието на учебник по история за 3-и клас разтресе обществеността.
От текстовете му излиза, че Симеон Велики е безволев управленец, водил безсмислени войни, а Левски е обикновен терорист. По този повод учени започват ревизия на всички учебници по история, по които се обучават българчетата.
Вече действа инициативен комитет, в който участват шефът на НИМ проф. Божидар Димитров, акад. Георги Марков, Петко Колев от фондация “Тангра ТанНакРа”, проф. Христо Матанов, проф. Пламен Павлов и доц. Николай Проданов.
Интервю на Симо Русев
- Проф. Димитров, кои са неистините в учебниците по българска история, терорист ли е Левски?
- Как може да се обхване, както казваше Козма Прутков, необятното. Става дума за учебници от 3-и до 11-и клас. Не може да се пише за Симеон, че е водил много войни и нищо не е направил. А Левски да е описан като Роко или Иво Карамански, заловен от турската полиция, осъден и обесен. Човек може да остане с впечатлението, че това е напълно законно. В интерес на истината, то е много законно, само че по законите на Османската империя, а не по някакви европейски закони. А Левски е борец за свободата на България и точно това децата не научават от учебниците.
- Значи има проблем?
- Очевидно има проблем. И този проблем е от последните 25 години. След великата демократическа революция през 1989 г. се въведоха норми – да не е един учебник по съответния предмет, а да са няколко. Така учениците щели да се запознават с плурализма на мненията, но всъщност в един клас те няма да се запознаят с различните мнения, защото няма да учат от седемте учебника на пазара. Ще учат от един, който им е даден, и ще се запознаят с едно мнение.
- Що за модел е това?
- Незнайно как през годините се наложи модел, според който министерството и издателствата си наемат хора да пишат учебници, но това не са най-добрите специалисти.
- Образователното министерство не трябва ли да играе ролята на филтър?
- Предполагам, че това се случва заради пари. Повечето от авторите са млади хора с не особено задълбочени познания по история, от различни неправителствени фондации. Или по-скоро – проправителствени фондации, но не на нашето правителство. И тия хора започват да прокарват неща под лозунга, че така трябва да бъде заради толерантността, която трябва да имаме към малцинствата, забравяйки, че тази територия е българската държава.
- Американски или арабски са фондациите, за които споменавате?
- Всякакви. Не искам да казвам имена, защото ще вляза в съдебни дела. Има обаче достатъчно податки и конкретика, като гледаме кои са в тези фондации, кои са авторите на учебниците. Ясно е.
- Преподавателите не протестират ли, нямат ли съпротивителни сили?
- Да, има съпротивителни сили в българското учителство. Вече и държавата проявява характер. Всички, които сме в комитета, сме държавни служители. Аз се провикнах при министъра: „Да оставим фалшификациите на македонците!”
- Колко време ви трябва да редактирате и коригирате учебниците?
- Да се надяваме, че ще стане за месец-два. Учебниците за тази година, разбира се, няма как да ги променим.
- Какво е 9 септември, проф. Димитров – преврат, народно въстание?
- Историята, не само у нас, силно се политизира за последните 100 години. Много голямо влияние върху учените оказва политическата конюнктура. Разбрах го във Ватикана. Там обясняват, че докато не са починали протагонистите, но и техните деца и внуци, истинска история обективно не може да се напише. Има я и самоцензурата. Как сега ще напишем против Симеон Сакскобургготски и баща му Борис Трети, като той ще ни ... майката.
Или ще пишеш за Георги Михайлов Димитров – Гемето, който е долен шпионин на пет разузнавания, включително балкански, даже не толкова на съветското и американското. Но да предаваш на гръцкото, сръбското и румънското разузнаване данни за летища, за самолети, как да тровиш водата на София... И как да напишеш за него, когато дъщеря му Анастасия Мозер по едно време беше на власт. Иди напиши нещо за Сергей Станишев, син на Димитър Станишев.
Затова мисля, че обективна оценка на това, което се е случило на 9 септември, не е дадена. Не е вярно, че става дума за комунистически преврат с 30 000 убити. Извършен е наистина държавен преврат от група политически партии, обединени в Отечествен фронт. Реално превратът е извършен не от партизаните, а от военните с 546 000 души армия. Комунистите във формираното правителство са само четирима, на които Сталин е казал да са по-тихи от водата, докато не приключи войната. Чак две години по-късно комунистите взимат властта пълзящо, като отстраняват политическите си противници – едни физически, други подкупват. Важна е и ялтенската подялба. САЩ и Англия с нищо не помогнаха на българската буржоазия.
Източници Ретро и ПИК 
