Арогантност зад оградата: Пет години тормоз от строител на кооперация в центъра на Бургас
В сърцето на Бургас, на една малка тиха улица, жителите вече пета година живеят в сянката на една кооперация… и на един арогантен собственик. Сградата, която днес гордо носи надпис „Residence Antim 1” и още няма акт 16, се превърна в символ не на напредък, а на наглост и безнаказаност.
Заграждение като лична крепост
Още от първия ден на строежа, улицата беше полупарализирана. Метални огради с години пречеха на достъпа, а тротоарът бе напълно завзет. Никой от съседите не оспорваше правото да се строи – но когато това право се превърне в окупация на обществена собственост за лична изгода, вече не е просто „строителна дейност“, а наглост по служебна и институционална линия.
След дълго търпение и сигнали, най-накрая оградите бяха премахнати. Но проблемите не спряха.
Без Акт 16, но с претенции като за общинска охрана
Въпреки че сградата няма разрешение за ползване (Акт 16), вътре вече се ползват гаражи и помещения, а собственикът се държи така, сякаш притежава не само имота, а и улицата пред него. Ежедневно вика полиция и общински служители, за да гонят хора, които спират за кратко на улицата – при това на места, където спирането не пречи на никого, нито нарушава разпоредби.
Не е ясно по каква логика или лични връзки, но на улицата бе поставен знак „Забранено спирането“. Това се случи в глуха улица, където няма трафик, а в края ѝ по проект се води обращало, предназначено именно за завой и маневриране. Въпреки това, шофьори, които спират за кафе, зареждане или доставка, са подложени на ежедневен тормоз – с жалби, обаждания и проверки.
Кой позволява този произвол?
Въпросът е съвсем ясен: защо общината и полицията продължават да обслужват личната война на един човек с целия квартал? Кога един частен интерес придобива по-голяма тежест от обществения?
Жителите вече са нетърпеливи да поставят въпроса не само пред общинските органи, но и пред медиите и прокуратурата, защото подобно поведение е вредно, разделящо и токсично за всяка градска среда.
Живеем в град, не в частна феодална зона. Време е институциите да си влязат в ролята.
