От баня изпитах нужда след вчерашната сесия на ОбС в Бургас. Но не физическа, а душевна. Някак си да си изчистя аурата, чакрите и всяко следващо око, след второто ми. Негативната енергия вътре може да се улови и от начинаещ екстрасенс с кърпа на очите. Който е гледал парламентарен контрол в петък по БНТ горе-долу знае за какво става въпрос. Само дето залата е малко по-малка, физиономиите са различни и се нищи съдбата не на милата ни държава, а на родния ни град.
Иначе е същото...
Едни хора от едни партии се карат за едни работи, дето уж според тях са много важни и всеки от тях знае точното решение на проблема, но не приема чуждото, защото е идиотско. Идиотско впрочем е мека дума, на самата сесия можете да чуете и доста по-вулгарни.
Който е присъствал на вчерашната сесия знае за какво става въпрос. Който се е опитал да я гледа по уеб-камерата също е подочул по някой цинизъм, а в краен случай е прочел по сайтове и вестници. Общо взето за скромните 6 часа (даже по-малко) се случиха малко неща, но се чуха и видяха много. Понеже не искам да се омърсявам пак, ще ги перифразирам; „правете страстна любов със задните си части, господин Людиев” или „госпожо, родена в прекрасния български град Сливен, моля ви най-сърдечно, не ми отнемайте думата, защото това наранява чувствата ми” както и „предпочитам да използвам моя собствен микрофон, защото той ми е скъп на сърцето, ако ми позволите”. Айде, още едно по-кулинарно за десерт „моля да бъде извинен, но намирам обстановката тук силно наподобяваща на концлагер. Аз изпитвам нужда да обядвам, защото чувствам силен глад и ставам раздразнителен, когато не се храня. Ей, сега една шопска салатка и ракийка да имаше...” Не ми даде сърце да променя това за салатката и ракийката, прекалено е благозвучно, затова си го цитирам. Думите са на Валентин Фъртунов от НФСБ, който във вторник доказа, че освен на обедното хапване, държи много и на следобедния сън. Другите реплики можете да ги разпознаете и сами.
И покрай всички тези забележки някъде се прокрадна и малко политика. Съветниците взеха няколко решения, някои от които наистина са важни за Бургас. За някои от тях те бяха единодушни. Което разбира се не им попречи да се скарат. И да си кажат, че са идиоти. Пример е графичната база, за която всички присъстващи бяха съгласни, че трябва да носи името на създателя си Тодор Александров. От НФСБ обаче не бяха съгласни с правописните грешки в докладната. От ГЕРБ не бяха съгласни, че тези правописни грешки са техни. Снежина Маджарова не беше съгласна, че така трябва да се обиждат офицерите, които били написали писмото. Накрая всички бяха съгласни, че базата все пак ще се преименува. Аз не бях съгласен, че това трябва да отнеме един час. Не че ми е скъпо времето, просто нещата трябва да стават по-простичко.
Подобни бяха разискванията и за Подземния град, за „Парк Езеро”, за църквата и паркинга и за някои по дребни неща. Звучаха предимно думи като некомпетентност, некадърност, безотговорност, както и косвени обвинения, за предумишлено убийство на ученици и туристи, които ще бъдат затрупани съответно от училище и от бомбоубежище. Това последното не се наемам да го коментирам, защото не съм инженер, нито архитект и не разбирам от пукнатини и подземия. Не чух обаче и цитирани експерти, така че моето мнение горе-долу има същата тежест.
И да се върнем на въпроса с банята. Аз съм сравнително девствен откъм ОбС и още не съм свикнал да гледам възрастни хора с вратовръзки, които се държат като невъзпитани деца. Но аз съм ясен, ще си чистя аурата и чакрата след всяка сесия още известно време. Чудя се обаче дали те се чувстват омърсени или вече са свикнали. Дали след известно време кожата става толкова дебела, че негативната енергия направо се отблъсква от нея. Защото все пак нали знаете оная поговорка, дето за прасето. Дето ако се валяш с него и двамата ще се изцапате, ама на него ще му хареса. Чудя се, дали им харесва? Дано поне и те все още имат нужда от душевна баня след всяка сесия. Защото иначе звучи страшно. 
От баня изпитах нужда след вчерашната сесия на ОбС в Бургас. Но не физическа, а душевна. Някак си да си изчистя аурата, чакрите и всяко следващо око, след второто ми. Негативната енергия вътре може да се улови и от начинаещ екстрасенс с кърпа на очите. Който е гледал парламентарен контрол в петък по БНТ горе-долу знае за какво става въпрос. Само дето залата е малко по-малка, физиономиите са различни и се нищи съдбата не на милата ни държава, а на родния ни град.
Иначе е същото...
Едни хора от едни партии се карат за едни работи, дето уж според тях са много важни и всеки от тях знае точното решение на проблема, но не приема чуждото, защото е идиотско. Идиотско впрочем е мека дума, на самата сесия можете да чуете и доста по-вулгарни.
Който е присъствал на вчерашната сесия знае за какво става въпрос. Който се е опитал да я гледа по уеб-камерата също е подочул по някой цинизъм, а в краен случай е прочел по сайтове и вестници. Общо взето за скромните 6 часа (даже по-малко) се случиха малко неща, но се чуха и видяха много. Понеже не искам да се омърсявам пак, ще ги перифразирам; „правете страстна любов със задните си части, господин Людиев” или „госпожо, родена в прекрасния български град Сливен, моля ви най-сърдечно, не ми отнемайте думата, защото това наранява чувствата ми” както и „предпочитам да използвам моя собствен микрофон, защото той ми е скъп на сърцето, ако ми позволите”. Айде, още едно по-кулинарно за десерт „моля да бъде извинен, но намирам обстановката тук силно наподобяваща на концлагер. Аз изпитвам нужда да обядвам, защото чувствам силен глад и ставам раздразнителен, когато не се храня. Ей, сега една шопска салатка и ракийка да имаше...” Не ми даде сърце да променя това за салатката и ракийката, прекалено е благозвучно, затова си го цитирам. Думите са на Валентин Фъртунов от НФСБ, който във вторник доказа, че освен на обедното хапване, държи много и на следобедния сън. Другите реплики можете да ги разпознаете и сами.
И покрай всички тези забележки някъде се прокрадна и малко политика. Съветниците взеха няколко решения, някои от които наистина са важни за Бургас. За някои от тях те бяха единодушни. Което разбира се не им попречи да се скарат. И да си кажат, че са идиоти. Пример е графичната база, за която всички присъстващи бяха съгласни, че трябва да носи името на създателя си Тодор Александров. От НФСБ обаче не бяха съгласни с правописните грешки в докладната. От ГЕРБ не бяха съгласни, че тези правописни грешки са техни. Снежина Маджарова не беше съгласна, че така трябва да се обиждат офицерите, които били написали писмото. Накрая всички бяха съгласни, че базата все пак ще се преименува. Аз не бях съгласен, че това трябва да отнеме един час. Не че ми е скъпо времето, просто нещата трябва да стават по-простичко.
Подобни бяха разискванията и за Подземния град, за „Парк Езеро”, за църквата и паркинга и за някои по дребни неща. Звучаха предимно думи като некомпетентност, некадърност, безотговорност, както и косвени обвинения, за предумишлено убийство на ученици и туристи, които ще бъдат затрупани съответно от училище и от бомбоубежище. Това последното не се наемам да го коментирам, защото не съм инженер, нито архитект и не разбирам от пукнатини и подземия. Не чух обаче и цитирани експерти, така че моето мнение горе-долу има същата тежест.
И да се върнем на въпроса с банята. Аз съм сравнително девствен откъм ОбС и още не съм свикнал да гледам възрастни хора с вратовръзки, които се държат като невъзпитани деца. Но аз съм ясен, ще си чистя аурата и чакрата след всяка сесия още известно време. Чудя се обаче дали те се чувстват омърсени или вече са свикнали. Дали след известно време кожата става толкова дебела, че негативната енергия направо се отблъсква от нея. Защото все пак нали знаете оная поговорка, дето за прасето. Дето ако се валяш с него и двамата ще се изцапате, ама на него ще му хареса. Чудя се, дали им харесва? Дано поне и те все още имат нужда от душевна баня след всяка сесия. Защото иначе звучи страшно. 
