Танкерът „Кайрос“ е официално задържан на бургаския рейд със заповед на директора на „Морска администрация“ – Бургас Живко Петров, след като операцията по изтеглянето му от района на Ахтопол приключи успешно и съдът беше поставен на безопасно място в Бургаския залив. С това беше неутрализиран непосредственият риск за брега и корабоплаването, но случаят далеч не е приключен – напротив, той тепърва навлиза в своята правна и финансова фаза.
По информация от морските власти „Кайрос“ е обявен за негоден и опасен за плаване. Съдът няма право да напуска района, докато не бъдат изпълнени всички изисквания за безопасност и докато не се уредят разходите, направени от българската държава за спасяването и обезопасяването му. Повредите по кораба, включително проблемите с управляемостта и последиците от военни удари, го правят рисков обект, който не може да бъде оставен без строг контрол.
Разходите по операцията възлизат на около 1,2 млн. лева и ще бъдат предявени на корабособственика. Сумата е натрупана в рамките на реална спасителна операция, а не на обикновена буксировка. След като танкерът беше изоставен в български води, държавата беше длъжна да действа незабавно, за да предотврати възможно засядане или екологичен инцидент. Именно този момент променя правната рамка – от частен търговски проблем случаят се превръща в държавна отговорност с всички произтичащи от това разходи.
По международното морско право България има право първо да осигури безопасността и едва след това да търси възстановяване на средствата от собственика или неговия застраховател. Затова задържането на „Кайрос“ не е извънредна мярка, а стандартна практика, когато има направени значителни разходи за спасяване и предотвратяване на замърсяване. Корабът ще остане под административен арест, докато тези разходи не бъдат уредени, като собственикът има възможност да ги оспори по съдебен или арбитражен път, но не и да напусне рейда без решение на властите.
Случаят поставя и по-широк въпрос за цената, която Черноморските държави плащат за войната и нестабилността в региона. Повредени и изоставени кораби се превръщат в директна заплаха за бреговете, а тежестта по първоначалната реакция неизменно пада върху страната, в чиито води се озоват. „Кайрос“ вече не е риск за Ахтопол и южното крайбрежие, но остава показателен пример как един военен конфликт може да се материализира в конкретни разходи, юридически спорове и дългосрочни ангажименти за държавата.
