Собственици на лихвоточки настояват държавата да удължи срока за изплащане на обезщетения 21 ноември 2013 година. След тази дата бюджетът няма да осребрява лихвоточките на притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове.
Има индикации от страна на парламентарните групи на ГЕРБ и БСП това да се случи, съобщи Валентин Христов от Сдружение на притежателите на компенсаторни инструменти. Проекторешението с удължен срок до 30 ноември 2016 година обаче още не е минало през комисия в НС, информира bTV.
Той обясни, че към 31 декември 1990 година е имало 315 048 жилищно-спестовни влога. Със създаването на закон през 1991-92 се нанасят корекции на стойността на тези лихвоточки. Около 100 000 влога са обезщетени с между 1 и 8 стотинки на лихвоточка, а 50 000 от тези граждани доброволно са се отказали от тях.
Останали 160 000 влога, които станали „жертва” на минимална компенсация след тежка и дълга процедура. С изменения в закона от 2009-10 година правоимащите останали малко под 60 000. „Останалите са от т. нар. „неправоимащи” – те наистина пият една студена вода, тъй като са дали същите пари”, обясни Христов.
Той допълни: „Както десетки хора са събирали и влагали пари в тогавашната ДСК, да не им се поставя срок за колко време да се включат в жилище в тази криза”. Той припомни решение на Конституционния съд, сезиран от предишния главен прокурор Борис Велчев, според което текстове, които са основата на действащия закон, са противоконституционни. 
Собственици на лихвоточки настояват държавата да удължи срока за изплащане на обезщетения 21 ноември 2013 година. След тази дата бюджетът няма да осребрява лихвоточките на притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове.
Има индикации от страна на парламентарните групи на ГЕРБ и БСП това да се случи, съобщи Валентин Христов от Сдружение на притежателите на компенсаторни инструменти. Проекторешението с удължен срок до 30 ноември 2016 година обаче още не е минало през комисия в НС, информира bTV.
Той обясни, че към 31 декември 1990 година е имало 315 048 жилищно-спестовни влога. Със създаването на закон през 1991-92 се нанасят корекции на стойността на тези лихвоточки. Около 100 000 влога са обезщетени с между 1 и 8 стотинки на лихвоточка, а 50 000 от тези граждани доброволно са се отказали от тях.
Останали 160 000 влога, които станали „жертва” на минимална компенсация след тежка и дълга процедура. С изменения в закона от 2009-10 година правоимащите останали малко под 60 000. „Останалите са от т. нар. „неправоимащи” – те наистина пият една студена вода, тъй като са дали същите пари”, обясни Христов.
Той допълни: „Както десетки хора са събирали и влагали пари в тогавашната ДСК, да не им се поставя срок за колко време да се включат в жилище в тази криза”. Той припомни решение на Конституционния съд, сезиран от предишния главен прокурор Борис Велчев, според което текстове, които са основата на действащия закон, са противоконституционни. 
