Три нарушения, една от най-големите санкции, налагани от Комисията за защита на конкуренцията. КЗК глоби „Кауфланд България“ с общо 75 653 706 евро за нелоялни практики спрямо български производители на храни.
Според комисията веригата е притискала доставчици да намаляват цените си, приспадала е от дължимите суми пари за услуги и е бавила преговорите, когато производителите са настоявали за увеличение на доставните цени. Санкциите са съответно 21,9 млн., 31,85 млн. и 21,9 млн. евро. КЗК разпореди практиките да бъдат прекратени незабавно.
Това не е спор за табелката с цената на рафта. Става дума за отношенията между голяма търговска верига и производители, които зависят от достъпа до нейните магазини. Когато едната страна определя условията, а другата се страхува да не загуби пазара си, въпросът е дали законът защитава реално по-слабия участник.
Около глобата се разпространяват и грешни сметки. 75,6 млн. евро не са 10% от оборот от 756 млн. евро. КЗК посочва, че трите санкции са общо 5,36% от оборота на веригата за 2025 г. Това означава оборот около 1,41 млрд. евро.
„Кауфланд“ отхвърля обвиненията и заявява, че ще оспори санкциите. Обжалването обаче не означава, че глобата автоматично ще падне. Съдът трябва да разгледа доказателствата, мотивите на КЗК и начина, по който комисията е определила санкциите. Решението подлежи на обжалване пред Административния съд – София-област в 14-дневен срок.
Именно тук започва голямото съмнение на хората: ще има ли последици, или спорът ще се проточи до момент, в който производителите вече са понесли загубите, а пазарната сила на веригата остава непокътната?
Ако съдът потвърди решението, това ще бъде сериозен сигнал към целия сектор. Ако отмени санкцията, обществото трябва да види ясни мотиви и отговор на въпроса дали КЗК е доказала нарушенията. И в двата случая залогът е по-голям от една глоба: дали българските производители имат реална защита срещу натиск от големите търговци.
Докато съдът не се произнесе, никой не може честно да твърди, че глобата със сигурност ще падне. Но и заплахата за преразглеждане на инвестициите не отговаря на въпроса, който стои пред обществото: спазвани ли са правилата в отношенията с доставчиците?
