Кризата около Иран и реалната възможност за продължително затваряне или силно ограничаване на корабоплаването през Ормузкия проток има потенциал да се превърне в една от най-сериозните икономически кризи от десетилетия. Причината е проста – през този тесен морски коридор преминава около една пета от световната търговия с петрол и огромна част от втечнения природен газ. Когато този поток бъде прекъснат или дори само застрашен, ефектът се разпространява като домино в цялата световна икономика.
Първият и най-очевиден удар е върху енергийните ресурси. Поскъпването на петрола вече се усеща, но реалните последици ще се проявят със закъснение. При сериозно ограничаване на доставките цената на петрола може да се изстреля до нива, които автоматично ще повишат цената на транспорта, производството и почти всички индустриални процеси. Газовият пазар също е под огромно напрежение. Лятото традиционно е периодът, в който Европа запълва газохранилищата си за зимата. Ако доставките бъдат прекъснати или значително намалени точно в този момент, това означава едно – следващата зима може да бъде много по-тежка от предишните, както за индустрията, така и за домакинствата.
Има обаче и втори, по-малко коментиран, но изключително сериозен проблем – торовете. Огромна част от производството на азотни и други минерални торове зависи от природния газ. Когато цената на газа се повиши рязко или доставките се свият, заводите за торове започват да спират производство. Това вече се случваше в Европа през последните години. Сега ситуацията може да се повтори, но в много по-голям мащаб.
Точно в този момент земеделието навлиза в ключовата фаза на сеитбата. Ако фермерите не разполагат с достатъчно торове или те станат твърде скъпи, резултатът е неизбежен – по-ниски добиви. Това означава по-малко зърно, по-малко фураж, по-малко продукция в хранителната верига. Ефектът няма да се усети веднага, а през есента и зимата, когато на пазара ще има по-малко храни и цените ще тръгнат нагоре.
Третият удар е върху морската логистика. Морската търговия е гръбнакът на глобалната икономика. Ако ключови маршрути станат рискови, застрахователите реагират първи. Само за първата седмица от напрежението преминаването на танкер през Ормузкия проток поскъпна многократно заради скока на застраховките. Когато застраховката на един танкер се увеличи десет или повече пъти, това директно се прехвърля в цената на товара – било то петрол, газ, метали или зърно.
Към това се добавя и друг тревожен процес – зачестяващите атаки срещу търговски кораби. През последните месеци се наблюдават все повече случаи на удари по морски съдове, включително газовози и танкери. Според различни информации преди дни руски газовоз е бил ударен при атака в Черно море. Независимо от конкретния случай, тенденцията е ясна – морският транспорт става все по-рисков. А когато рискът расте, транспортът поскъпва, а доставките се забавят.
Четвъртият ефект е индустриален. Европейската индустрия вече е отслабена от високите енергийни цени през последните години. Ако нова енергийна криза удари континента, предприятията в химическата, металургичната и тежката индустрия ще бъдат първите жертви. Част от тях просто ще спрат производство. Това означава спад в икономическия растеж, загуба на работни места и още по-голяма зависимост от внос.
Най-опасната комбинация за Европа обаче е стагфлацията – едновременно икономическа рецесия и висока инфлация. Скъпата енергия увеличава цените на всичко, докато икономиката се забавя. Това е сценарий, който централните банки трудно могат да овладеят.
На фона на този глобален недостиг на енергийни ресурси Европа е изправена пред стратегически избор. Или ще предприеме спешни мерки за диверсификация на доставките, ускорено запълване на резервите и стабилизиране на енергийните пазари, или рискува да навлезе в спирала от рецесия, инфлация и индустриален спад.
Истината е проста – кризата около Ормузкия проток не е просто регионален конфликт. Това е потенциален шок за цялата световна икономика, който може да се усети в цената на горивата, храната и енергията във всяка държава. Европа е сред най-уязвимите, защото е силно зависима от внос на енергийни ресурси и защото икономиката ѝ вече е под натиск. Ако ситуацията се задържи дълго, последствията ще бъдат много по-тежки, отколкото изглежда на пръв поглед.
