През септември приключиха дейностите по ремонта на Дома за стари хора в Айтос. Боядисани са всички стаи, коридорите и общите зали, обновени са сервизните помещения. Година-две по-рано, отново по общински проект, беше санирана и боядисана сградата на Дома в парк "Славеева река".
Според директорът Лилия Николова, цялостното обновяване предстои - по проект за ново обзавеждане на Дома. В същото време, в национален план има идея за нова организация и структуриране на старческите домове. Все още не се знае, какво точно ще се случи с дома в Айтос. Идеята е създаването на по-малки домове, с по 20 до 100 обитатели, като важните условия ще са сградата да е подходяща за възрастни хора, а броят им да предполага по-доброто предоставяне на социалната услуга. Най-общо, това означава преструктуриране или смяна на сградата, предвид броя на обитателите и условията във всеки конкретен дом. За сега се работи по идеята, без да е ясно кога, и дали ще бъде осъществена на практика. Но Лилия Николова е оптимист. "Имам надежда, че държавата по друг, по-позитивен, начин гледа на социалните услуги".
Айтоският дом има един проблем - липсата на достъпна среда. Към него Николова прибавя и отдалечеността от града, проблем, който ежедневно поставят обитателите. "Харесва им, че сме сред природата, но ако има магазинче тук, на 10-20 м ще е най-добре. Но проблемът не е маловажен, предвид цената на таксито и трудностите при придвижването на старите хора", казва директорката.
Неведнъж решавала да организира превоз до града с конкретна цел - примерно, всяка сряда на пазар. Идеята въодушевлявала всички, дни наред планираното пътуване било тема на разговори. Но идвала срядата и от 20 мераклии да пътуват организирано, в автобуса влизали двама. И тези двама -- пооглеждат пазара, влизат в аптеката и казват - хайде, да се връщаме...
Преди ковид пандемията, ръководството редовно организира екскурзии, едната чак до Черноморец - с пикник на морския бряг. "Много им беше интересно, но истината е, че с напредването на годините, те стават все по-болни. Преди време имаше по-млади хора - ако направим сега екскурзия, желаещите ще са най-много петима", пресмята Николова.
Според изискванията, в Дома не се приемат лежащо болни, но с времето, много от обитателите остават на легло. За тях се подготвят документи за специализиран дом, но процедурата е мудна. Голяма част от болните пък и не искат да се преместят в друг дом, защото са живели тук по 5-10 години. А има и възрастна дама, която е в Дома в Айтос от цели 17 години. "Тя не иска и да мръдне оттук, има ни като семейство. И не само тя. Екипът е в Дома от понеделник до петък, в събота и неделя почиваме. Става така, че все едно и те са на работа с нас - в събота и неделя и те почиват. А в понеделник, все едно, че започваме работния процес заедно.", разказва още Николова.
Според обитателите, домът е прекрасен, сред прекрасна природа. И животинките на зоопарка ги радват - на една ръка разстояние са. Няма да е истина ако кажем, че животът тук не е интересен. Сега, на обитателите им предстои пикник в пикник зоната на парка. Съвсем скоро имали и зареждаща визита - млади хора от Бургас ги изненадали с дарения и внимание. Поискали да се срещнат с възрастните, да им засвидетелстват уважение и да ги зарадват. "Дойдоха сутринта, донесоха страшно много домашно приготвена храна и подаръци. Това не беше се случвало. Всички наши гости бяха на възраст до 35 години", спомня си Николова.
Разпънали маси на двора, млади и стари насядали около тях. Опознали се, почерпили се - от сутринта чак до обед. "Не искаха да си тръгват - имаше много разговори, много снимки, много вълнение...", усмихва се директорката.
В живота на този микросвят, който всички знаем като Дом за стари хора в Айтос има и хубави и не толкова хубави моменти. Има празници, болести, преплетени съдби. Лилия Николова е тук, за да чуе всеки. Знае човешките им истории, споделя тегобите им, влиза в тона им. Познава отношенията, даже любовните им трепети - чисти, платонически, по тийнейджърски вълнуващи...
Не всеки би могъл да влезе в "тона" на тази общност, и да има търпението, силите и желанието да диктува спокойната и приятна атмосфера. Лилия Николова го прави - с такт и обич към обитателите. А отговорът й, на всички ласкави оценки, че е уравновесена личност и прекрасен ръководител, е лаконичен - "Неравнимо е чувството, когато някой застане пред теб и поиска да те прегърне...."
