Малчуганите държаха в ръце смоци, които бяха част от лекцията на Марко Иванов
Популярният херпетолог и биолог Марко Иванов, когото цяла България добре познава от многобройните изложби с екзотични видове змии, проведе любопитна и полезна лекция за атрактивните влечуги пред бургаска аудитория.
Инициативата е част от дългогодишна и непрестанна амбиция на Марко да представи змиите в истинската им светлина, доказана с научни факти и да разбие абсурдните митове и лошия им имидж сред хората. Той срещна подкрепа от Природо-научния музей в Бургас, който бе любезен домакин на лекцията, а стаята, в която се проведе тя, бе препълнена от деца и възрастни.
Присъстващите научиха интересни неща за змиите, а историите и случките, които Марко представи от практиката си, изумиха дори родителите. Един от най-абсурдните митове, с които той се е сблъсквал е, че големите смоци в гората замерват хора с камъни, мятайки ги с опашката.
Друго абсурдно твърдение е, че змиите могат да ни хипнотизират, тъй като нямат клепачи и очите им винаги са в едно положение, дори когато спят.
Със смях бе прието и твърдението, че змиите се бият с хората, а от по-сериозните грешни твърдения, е че пият мляко и често се случвало да „сръбнат“ мляко от вимето на заспали кози.
„Първо те нямат възможност да създадат вакуум в устната кухина, както е при хората, и не мога да смучат и второ, как си представяте едно животно да стои без да усети зъби върху една от най-чувствителната си част от тялото“, разясни Марко.
Сред интересните реални факти, които научиха бургазлии, е че анакондата не е най-дългата змия в света. Тя е най-тежка, защото е и най-широка, но ако става въпрос за дължина мрежестият питон достига по-големи размери, като са срещани са екземпляри над 9 метра.
За финал на лекцията бяха презентирани всички видове змии, срещани в България, сред които и най-отровната в Европа – степната усойница, както и хабитатите, които обитават. За всяка по-отделно бе обяснено колко е отровна и как трябва да действаме попадайки в неприятна ситуация след ухапване.
Черешката на тортата бяха двата неотровни и кротки смока, които Марко бе донесъл със себе си, и които даде на децата да ги подържат и разгледат.
