„Pfizergate“ и мълчанието на българските медии: Кой защитава Урсула фон дер Лайен от истината?
На 14 май 2025 г. Европейският съд издаде историческо решение: Европейската комисия е нарушила принципите на добро управление, отказвайки да разкрие съобщения между председателя Урсула фон дер Лайен и изпълнителния директор на Pfizer – Алберт Бурла. Това не са просто есемеси – това са ключови комуникации, засягащи закупуването на 1,8 милиарда дози ваксини за стотици милиарди евро. Скандалът вече бе наречен „Pfizergate“ – не без основание.
Това не е бюрократичен спор. Това е скрит преговорен процес за най-голямото преразпределение на средства в историята на ЕС – извън контрол, без обществен надзор, без протокол, без отчетност.
И какво правят българските медии? Мълчат. Гробовно. Умишлено.
Урсула, Pfizer и 1,8 милиарда дози – зад кулисите
Нека си припомним: през пандемията Европейската комисия, водена от Фон дер Лайен, води преговорите за ваксините от името на всички държави членки. Но за разлика от обичайния процес – преговори в присъствието на екип, записки, правни анализи – тук има само… есемеси.
The New York Times поиска достъп до тях, както позволява законодателството на ЕС за прозрачност. Комисията отказа. Месеци наред. Дори не се направи опит да бъдат открити. Европейският съд каза ясно: отказът е незаконен.
И все пак – никой не носи отговорност. Урсула мълчи. Комисията се крие. А България – мълчи още по-срамежливо.
Къде са българските журналисти?
Докато световни медии като Reuters, AP, Politico, The Guardian и New York Times разглеждат случая като тест за бъдещето на демокрацията в ЕС, у нас – нито дума в ефира на bTV, Nova или БНТ. Нито дума в централните новини. Защо?
- Политически натиск – Българските управляващи нямат интерес да влизат в конфликт с Брюксел.
- Рекламен натиск – Много медии бяха директно финансирани по време на пандемията чрез „антикризисни“ бюджети. Pfizer е сред основните рекламодатели в глобален мащаб.
- Автоцензура – в България днес не е нужно някой да ти заповяда какво да не казваш. Достатъчно е да се досетиш сам.
От „Демокрация“ остана само етикетът
Днес Европа се управлява чрез есемеси. Без контрол, без баланс, без почтеност. А свободата на словото в България се разпада – под тежестта на пари, страх и колективен медиен упадък. Не е проблем, че Урсула пише на Бурла. Проблем е, че никой не я пита какво.
Както винаги, мълчанието не е неутралност. Мълчанието е съучастие.
Призив към журналистите:
Независимата преса не е екстра – тя е гръбнакът на демокрацията. Ако не ви стиска да задавате неудобни въпроси на Урсула фон дер Лайен, поне не спирайте тези, които искат.
Историята ще си спомни не само кой говореше, а и кой мълчеше.
