[caption id="attachment_50271" align="aligncenter" width="640"]
снимка: lostbulgaria.com[/caption]
Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава бе купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там”. Това пише през 1905 г. Иван Вазов.
Първото обиталище на депутатите обаче не е белокаменна постройка, а дъсчена барака за зрелища. Тя била скована в южната част на Градската градина. “Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си”, свидетелства отново Вазов.
Вътре помещението било разкрасено с червени драперии и килими. Малко по-късно се поставят и кресла за около 120 души.
Когато за първи път вижда постройката, Иречек мисли, че в парламента има изложба на добитък.
На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: “Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.”
снимка: lostbulgaria.com[/caption]
Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава бе купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там”. Това пише през 1905 г. Иван Вазов.
Първото обиталище на депутатите обаче не е белокаменна постройка, а дъсчена барака за зрелища. Тя била скована в южната част на Градската градина. “Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си”, свидетелства отново Вазов.
Вътре помещението било разкрасено с червени драперии и килими. Малко по-късно се поставят и кресла за около 120 души.
Когато за първи път вижда постройката, Иречек мисли, че в парламента има изложба на добитък.
На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: “Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.” 
