Отново сме на последно място

Събота сутрин надали е най-доброто време за сериозни теми, но може би е подходящо време за разговор на тема пари и доходи. Пиейки домашното си кафе, много наши съграждани си мислят и за съдържанието на портфейла си. В крайна сметка удоволствията през уикенда в повечето случаи се заплащат. Жената иска да отиде на СПА, нищо, че за вчерашния осми март беше на фризьор и кръчма, децата мъркат за Макдоналдс, а пък на теб ти се иска един нов, по- голям телевизор пред който сладко да подремнеш. Мечти... А ето и реалността. От вчера България пак е на последно място по размер на минималната работна заплата. Съседите ни от север се напънаха и пак ни задминаха. С решение на румънското правителство минималната заплата от март е в размер на 171 евро, докато у нас е 310 лв., което прави около 159 евро. Разлика от 10 евро, което си е почти 20 лв. в тези краища на Европа прави впечатление. Та много хора за 20 лв. чудеса ще направят. И понеже обичаме да се сравняваме със съседите, това сравнение никак не е в наша полза. Фалиралата и бунтуваща се, Гърция има минимална работна заплата от 684 евро, при това намалена под натиска на кредиторите. Извън любимия ни Европейски съюз, Турция се отчита с минимален месечен доход на работещите от 429 евро. Сега, за да си напомпаме самочувствието, можем в патриотичен подем да си говорим за беднотията в Анадола, но фактите са си факти. Същата тази Турция отчита за миналата година поредния ръст на брутен вътрешен продукт от близо седем процента. А ние? И един процент за тази година ще си е постижение. Въобще у нас нищо ново, както винаги на опашката по богатство и първи по бедност, при това със замръзнала икономика. Как да не излезеш на улицата или да си събереш багажа и през девет земи в десета. Стана много тъжно и мрачно. Все пак събота е, а идва и време за обедната ракийка, която може и да пооправи малко нещата....