На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа се появява и България, предаде БГНЕС.
Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет. Българските земи са разделени на пет революционни окръга – Първи Търновски, Втори Сливенски, Трети Врачански, Четвърти Пловдивски и Пети Софийски.
Подготовката трае само няколко месеца, с което се обяснява и неуспехът на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в Първи Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в Четвърти Пловдивски с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски. То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Така е обявявено началото на въстанието.
Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос. На страната на българската кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници и най-могъщи империи по онова време – Русия и Великобритания. Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защитата на поробените. Така Априлското въстание от военен провал се превръща в триумф и причина за Освобождаването на България.
