Мистър България: Бесен съм на хората, които пишат гнусотии за Мария из интернет

Али живее постоянно в Бургас. В последния брой на "Шоу" той говори за приятелството си със закланата красавица. “Бесен съм на хората, които пишат гнусотии за нея из интернет!, гневи се Али. Като прочета нещо от рода: “Още една курва в отвъдното...”, направо ако са ми пред очите тия изроди, които пишат анонимно, не знам какво ще ги направя. Искам само да им кажа, че са нещастни не само заради злобата в душата си, а защото никога няма да имат шанса да опознаят хора като Мария. Религиозен съм, не бива да допускам злоба в сърцето си, но се гневя – няма как другояче да бъде. Мария беше слънце човек, душата на компанията. За какъв дявол му се е обаждала на тоя изрод не знам, но нейни колежки казват, че му била звъняла предишните дни на Михаил и изглежда приятелката му на тоя – някаква фръцла я описват, манекенка някаква – Маргарита Митева, сигурно от ревност е почнала да налива масло в огъня и да го насъсква срещу Мария. Явно е била бясна, че той продължава да мисли за нея. Така мислят много момичета от познатите й - че тая Маргарита е направила някаква интрига между двамата, за да натопи Мария и да озлоби Михаил срещу нея. Мария си имаше друга връзка – с това младото футболистче, но не съм я разпитвал за тая й връзка. С другия, убиеца, уж се разделиха без проблеми. Поне не ми е казвала да е имала разправии преди това. Е, чувал съм така, на смях, тя ми е казвала, че той я ревнувал и от мен, ама това са глупости. Те от мен много мъже ревнуват, а аз гадже нямам, знаеш колко пъти сме обсъждали моя въпрос. Мария, откакто я познавам, се е разделяла и с други гаджета, но си оставаше приятелка с тях. На погребението дойде по-предишен неин приятел, който също е полицай Плака със сълзи момчето. Искам да кажа, че тя си запазваше приятелски отношения с бившите гаджета – такъв човек беше, незлоблив. Не мога да си представя как такъв човек може да го намразиш до такава степен, че да го убиеш. И то с такава жестокост. Има нещо коварно в цялата работа. За мен в дъното наистина може да е тая Маргарита, манекенката. Аз добре познавам коварството на жени, така че интуицията ми говори в момента. А и да ти кажа, като разпитвам хора за тоя, убиеца, казват повечето, че може да е имал провинения, не е от много читавите хора, но не го познават като някакъв изверг. Казват, че малко надут такъв, дръпнат бил, но злобен е станал, откакто тръгнал с тая, сегашната си приятелка.” Докато Али разсъждава върху логичните причини за драмата, отнела живота на приятелката му, го питаме за погребението. “Мария няма майка, починала е. Има брат и баща. Не знам как се държаха на краката си тия хора, но баба й ни скъса душата на всички присъстващи. Такава болка, такъв рев... Припадаше върху ковчега й и не можеше никой да я успокои! Тая жена как не умря на гробищата от мъка, не знам!..” Любопитстваме дали Али смята, че е правдоподобна версията, че Михаил, макар и да е имал вече нова приятелка – блондинката Маргарита, е продължавал да ревнува Мария. “Може и да я е ревнувал, но тука има нещо конкретно, което е запалило фитила – не само от ревност й е посегнал според мен, категоричен е той. Другите момичета, колежките на Мария от заведението, разказват, че той и манекенката отишли на бара и там са шмъркали. Почнали да се заяждат с Мария. Дали от наркотиците, дали оная нещо е подклаждала интриги, но Михаил взел да се пали и даже, като се намесили момичетата – да няма разправии, и той станал от бара, го чули да се заканва на Мария. Уж казал, така приказват: “Ще ти видя сметката аз на тебе!...” Сега, дали това е истина, дали са някакви фантазии предвид случилото се, никой не може да каже. За мене тоя човек трябва да си плати, не да го пускат сега под гаранция – искал да излиза, чувам. Аз не съм на себе си, откакто стана това. Да ти кажа, вече никъде не излизам вечер. Бургас се напълни с такива изроди, че както си вървиш по улицата, може да те наръгат и да не видиш помощ от никого. Сега излизам от джамията – намирам упование в бог и всеки ден го питам: “Какво става с човеците?! Какво им става на човеците?! Къде е човещината в тях?!” А Мария, тя си отиде в гроба с всичките ми тайни!... Пред никого не съм си разкривал така душата, макар с много хора да съм споделял и раздялата си с предишната ми приятелка, и други разочарования в личен план. Много съм й плакал на рамото и много утеха съм получавал от нея. Чиста, приятелска утеха!... Който смее да нарече “курва” това момиче, грях му на душата!”, каза Али Алиев.