В най-скоро време трябва да стане ясно къде ще играе бургаският талант през пролетта
Универсалният Милен Гамаков е част от българската колония, която към днешна дата се представя на висота в полското футболно първенство. Дефанзивният халф носи екипа на Лехия (Гданск), като до дни ще се разбере дали ще остане в елитния клуб през пролетта, или отново ще бъде отдаден под наем. Бившият младежки национал даде интервю за "Тоспорт", в което говори за престоя си в Стомил (Олщин), прекрасните мигове в Ботев (Пловдив), проблемите на бургаския футбол и ще видим ли скоро България на голям футболен форум.
- Милене, здравей. Позагуби се от погледа на мнозина. Разкажи ни какво се случва с футболната ти кариера към днешна дата. Здрав ли си, всичко наред ли е?
- Здравейте. Най-важното здрав съм в момента. Тренирам с Лехия (Гданск) и чакам развитие в близкото бъдеще дали ще остана, или ще отида някъде под наем.
- Започна сезона в клуба си Лехия (Гданск), но след това беше преотстъпен във втородивизионния ОКС Стомил (Олщин)? Как бяха нещата там? Докога беше наемът ти и съумя ли да натрупаш необходимата игрова практика?
– Ами след като не играех в първия отбор на Лехия, реших, че трябва да направя тази стъпка и да поиграя, затова преминах в Стомил. Нещата там се развиха добре за мен. Изиграх всички мачове. Имах шанса да вкарам и един гол. Наемът беше за един полусезон, клубът искаше да остана за още шест месеца, но отказах.
- Полският шампионат се слави със своите тежки физически единоборства. Трудно ли е на един футболист от България да свикне с един далеч по-груб стил на игра от този в Първа лига?
-Ами да, определено. Полския шампионат е изпълнен с много физически единоборства. Всички се стремят да играят директен и агресивен футбол.
- Ползват ли се българските футболисти с добро реноме в Полша, все пак имаме доста представители в елита и долните дивизии?
– Виждате, че имаме български футболисти, които направиха добри мачове в тази лига. Като Мишо Александров, Спас Делев, Димитър Илиев и Симеон Славчев, затова бих казал да.
- На какво отдаваш изключителния прогрес, който бележи Полша не само във футбола, но изобщо във всички колективни спортове?
– За мен Полша дръпна много след европейското първенство, което беше тук и в Украйна, защото се сдобиха с невероятни стадиони. Също така, почти навсякъде имат страхотни бази за тренировки и с малко организация, нещата са тръгнали в правилната посока.
- В България направи име с екипа на Ботев (Пловдив). Беше един от любимците на „бултрасите“. Кои са твоите най-хубави мигове на Коматево?
– Двете години, които изкарах в Ботев (Пловдив) може би са най-хубавите до този момент. Не мога да отлича някой момент, но с радост си спомням за времето прекарано там.
- Има ли вариант да те видим отново с „жълто-черния“ екип или към днешна дата завръщане в България не стои на дневен ред за теб?
- Животът е непредсказуем. В този момент Ботев има изградени основи и добър, сплотен колектив. Може би един ден, не се знае нищо.
- Предполагам следиш нашата Първа лига. Мнението ти за нея и кой е твоят фаворит за спечелването на титлата?
– Разбира се следя повечето мачове. Определено ЦСКА създава конкуренция на Лудогорец, но лично за мен смятам, че именно Лудогорец ще ликуват накрая отново.
- Част си от едно талантливо футболно поколение. Според теб има ли шанс мъжкият ни национален отбор най-сетне да се класира на голям форум? Какво не ни достига?
– С цялото си сърце се надявам това да се случа в най близкото бъдеще. Имаме добри футболисти, победихме грандове като Холандия, Швеция, още малко ни трябва и според мен ще се случат нещата.
- И към финала на нашия разговор един малко по-страничен въпрос. Като човек силно свързан с футбола в региона, защо от дълго време няма един силен отбор от Бургас, който да има сериозна роля в българското първенство? Нефтохимик непрестанно лъкатуши между двете финансови крайности...
- Като човек роден в Бургас и голям фен на Нефтохимик, това ми е болна тема. Нещата отиват на зле и по-зле. Проблемите са много, като започнем от стадион „Лазур“, на който сме гледали какви ли не мачове, организация на управление, добри ръководители с ясна цел и търпение към дадени цели. Да се надяваме в най-близко време нещата да започнат да се движат в положителна посока, но аз не виждам скоро да станат.
- И последно, какви са футболните мечти на Милен Гамаков? Целите ти през този сезон?
- Най важното и единствено аз и моето семейство да сме живи и здрави.
