На 1 юни 2025 г. украински сили осъществиха мащабна атака с безпилотни летателни апарати по няколко руски военновъздушни бази, разположени в дълбочина на руската територия. Операцията, обявена от Киев под името „Паяжина“, беше представена от украинската страна като едно от най-успешните и дълбоко проникващи действия от началото на конфликта. Според украински източници са били унищожени или повредени над 40 руски военни самолета, включително стратегически бомбардировачи Ту-95, Ту-22М и самолети за радиолокационно разузнаване А-50.
От руска страна обаче официалните изявления показват значително по-различна картина. Министерството на отбраната на Руската федерация потвърди самите атаки, както и това, че в някои бази – най-вече в Мурманска и Иркутска област – са възникнали пожари. В изявлението се подчертава, че атакуваните обекти са били от периферията на летищните зони, където от години се съхраняват стари и изведени от експлоатация самолети, т.нар. „гробища за авиационна техника“.
Според информация от руски военни източници, дроновете са попаднали в зони, където са разположени аварирали, бракувани или частично разглобени въздухоплавателни средства, които не са били годни за полет и не са били част от действащия боен състав на ВКС. Част от поразените машини са използвани единствено като донори за резервни части или са подготвяни за окончателно бракуване и нарязване.
Руските официални власти подчертават, че нито една активна военновъздушна единица, подготвена за бойна задача, не е била засегната, както и че инфраструктурата на авиобазите е останала непокътната. Според тях целта на украинската атака е била предимно пропагандна – да се постигне визуален ефект и да се създаде впечатление за стратегически пробив, без реално да е нанесен сериозен военен ущърб.
Независими наблюдатели подчертават, че използването на FPV-дронове с голям обсег в дълбочина на руска територия демонстрира значителни технически способности от страна на украинските сили. Въпреки това, ефектът от атаката върху реалната боеспособност на руската авиация остава спорен.
В заключение – макар атаката да представлява технически напреднал и дръзновен ход, нейната реална стойност като военен удар е ограничена. Поразените обекти не са били в експлоатация, а загубите са по-скоро символични, отколкото стратегически.
