Колко гласа от чужбина трябват на Гюров, за да обърне балотажа?
Вотът зад граница може да се окаже важен за крайния резултат, но сам по себе си няма да реши битката, ако преднината на Йотова в страната остане близка до тази от първия тур. Сметките показват колко рязко трябва да се промени разпределението на гласовете, за да обърне Гюров резултата.
На 25 октомври Илияна Йотова и Кирил Вълчев получиха общо 528 951 гласа, а Андрей Гюров и Георги Кандев — 486 232. Разликата между тях беше 42 719 гласа в полза на Йотова. В чужбина картината беше обратна: Гюров спечели 37 101 гласа срещу 18 465 за Йотова, или преднина от 18 636 гласа. Като извадим вота зад граница от общия резултат, се вижда, че в страната Йотова е водила с около 61 355 гласа.
Това е началната точка за сценариите. Приблизително 81 000 души са гласували в чужбина на първия тур. Ако на балотажа броят остане същият и всички изберат един от двамата кандидати, Гюров трябва да спечели близо 88% от гласовете зад граница, за да компенсира сам преднина от 61 355 гласа на Йотова в страната.
| Преднина на Йотова в страната | Дял за Гюров при около 81 000 гласа в чужбина |
|---|---|
| 10 000 гласа | 56,2% |
| 20 000 гласа | 62,3% |
| 30 000 гласа | 68,5% |
| 40 000 гласа | 74,7% |
| 50 000 гласа | 80,9% |
| 61 355 гласа | 87,9% |
Същата сметка може да се погледне и от обратната страна. Ако Гюров спечели 60% от гласовете в чужбина, преднината му там ще бъде около 16 200 гласа. При 70% тя ще нарасне до около 32 400 гласа, а при 80% — до около 48 600 гласа. Последният вариант пак не стига, ако Йотова запази в страната преднина от над 61 000 гласа.
| Дял на Гюров в чужбина | Очаквана преднина пред Йотова при 81 000 гласа |
|---|---|
| 60% | около 16 200 гласа |
| 70% | около 32 400 гласа |
| 80% | около 48 600 гласа |
| 88% | около 61 600 гласа |
При по-малка преднина на Йотова в страната задачата на Гюров става значително по-лесна. Ако разликата се свие до 30 000 гласа, той трябва да вземе около 68,5% от гласовете зад граница. При разлика от 20 000 гласа са нужни малко над 62%. Ако преднината ѝ падне до 10 000 гласа, 56,2% за Гюров в чужбина биха били достатъчни.
По-високата активност зад граница също променя сметката. Ако гласуват 100 000 души и преднината на Йотова в страната остане 61 355 гласа, Гюров ще трябва да получи около 80,7% от вота в чужбина. При 120 000 гласували прагът пада приблизително до 75,6%.
На първия тур Гюров получи 45,79% от гласовете в чужбина срещу 22,79% за Йотова. Този резултат показва силната му позиция сред българите зад граница, но не бива механично да се пренася върху балотажа. На 25 октомври избирателите избираха между 27 кандидатски двойки. Сега част от гласовете за отпадналите кандидати ще отидат към двамата финалисти, част от хората може да не гласуват, а други да изберат „Не подкрепям никого“.
Решаващият въпрос е колко ще се свие преднината на Йотова в страната. При разлика над 60 000 гласа Гюров ще има нужда от почти 9 от всеки 10 гласа зад граница, ако броят на гласуващите там остане около първия тур. При разлика около 20–30 хиляди вотът в чужбина вече може да обърне крайния резултат при силна мобилизация в негова полза.
Това е математически модел, а не прогноза за окончателния резултат. Той показва какви числа трябва да се съберат в двата сегмента на вота: преднината в страната и разликата зад граница. Данните от балотажа ще покажат дали Гюров е успял да увеличи подкрепата си в чужбина и едновременно с това да стопи преднината на Йотова у нас.
