Поредно проучване на пазара показа още една негативна страна. Все по-често хората пренебрегват качеството на стоките за сметка на цената.
80-годишният Иван Цолов е човекът, който в малкото селско магазинче на село Вировско, прави успешен баланс между цени и качество. Бил е председател на местното ТКЗС, главен агроном, а сега продава храна. Хората му се доверяват, защото го познават.
Всички знаят за нашумялото сирене с лошо качество.
“Не ми се е случвало такова да имам, защото аз го получавам пакетирано. И вземам и за мен си да ям от него. А друго – получавам сирене в кофички със саламурата. Добро е. Защото е и скъпо, затова е и по-добро”, обяснява Цолов.
В големия град хората не се познават, но Иван Цолов нито може, нито иска да излъже някого заради личния авторитет, който е градил с години, пък и защото всеки ден се среща с клиентите си на улицата.
Въпросът е как успешно да балансира между цена и качество, защото търговията на село все по-трудно върви.
"Малко са хората. Пенсионери са. 100% пенсионери. Други няма. Хората се „свиват, не смеят да пазаруват”, казва още продавачът.
“Вземам мляко, хляб всеки ден и това е. Отвреме-навреме каймичка и нищо друго. Гледаме да ядем по-малко и толкова”, споделя Параскева Цветкова, жителка на селото.
Иван Цолов има и “черен тефтер” с вересии. Налага се. Защото по тези географски ширини пазаруването и може, и не може да бъде съотношение между цена и качество, но животът за много хора всъщност е това –преживяване от една вересия до друга.
