Иде ли нова Октомврийска революция

Все повече европейци се обедняват, търсят спасение при новите леви Има един плешив мъж, който бе истински гений. По средата на войната той обеща на своя народ в Русия не диалектически материализъм, а мир и хляб! Това е най-големият урок на ХХ век. Думите са на 37-годишния лидер на испанското движение “Подемос” (заемка от лозунга на Обама “Ние можем”) Пабло Иглесиас. Ленин е един от идолите му. “На този свят е пълно с тайни влакове”, обича да казва още той, напомняйки за тайния влак, с който Германия праща Ленин в Русия, за да работи срещу царя и да омаломощи така страната отвътре. “Ние не искаме нова идеология, ние трябва да обясним нашата по-добре”, заявява още Иглесиас и явно теорията му има успех. “Подемос” спечели убедително местните избори в Испания и се готви да е следващата управляваща партия. След СИРИЗА в Гърция това е втората ултралява формация, която се оказва на гребена на вълната. Вълната на недоволството на малкия човек В цяла Южна Европа левите движения изживяват нов връх. Те заемат вакуум, оставен от традиционните големи леви партии. По същия начин изглеждат нещата и в консервативния спектър – там традиционните десни партии губят електорат към дяснопопулистки формации. Защо? Преди 4 години френският бивш дипломат от ООН и участник в Съпротивата Стефан Хесел написа един памфлет, озаглавен “Възмутете се!”. Книжката бе изчерпана буквално за дни в милионен тираж не само във Франция. На по-малко от 100 страници той призова съвременния европейски гражданин към бунт срещу финансовия капитализъм Хесел критикува грешната политика на европейските правителства от края на Втората световна война насам, която се е подчинила изцяло на интересите на големите концерни и се ръководи от лобисти. Резултатите ѝ днес са налице, посочва той - социален разпад, неработеща пенсионна система, липса на адекватна здравна система, концентрация на медиите в едни ръце, което ограничава работата им, все по-ограничен достъп до образование, съсипване на околната среда заради забогатяването на все по-малко хора. В сравнение с руините, които Европа представляваше през 1945-а, напредъкът е огромен, но не за всички. Капанът се е отворил отдавна и поглъща средната класа, която се топи. Най-видимо е това в южноевропейските държави като Испания и Гърция, в които безработни и без дом остават стотици хора всяка година. В Испания 50% от безработните са загубили право на подкрепа от държавата. Половината от хората, които не могат да се издържат, нямат възможност да използват солидарната система. Това са потресаващи статистики. В Източна Европа положението е още по-мрачно – там дори и с труда си над 50% от хората не могат да покриват ежедневните си разходи. Няма никакви изгледи ситуацията да се подобри. Безработицата се е превърнала в съвременния бич за човечеството Без работа си извън системата. Ценен си само като работна единица. Само на такава се полага здравеопазване, пенсия, помощи, образование за децата. С напредването на технологиите работният пазар обаче се променя драстично. Вече не е достатъчно просто да искаш да се трудиш и да си що-годе здрав. За да можеш да живееш от труда си, трябва да си висококвалифициран. Абсолютният минимум е втори език и елементарна компютърна грамотност, но дори и това не гарантира работно място. Всяка дейност, която може да се изнесе към страни с по-евтина работна ръка, изчезва. Само няколко примера. Дрехите се шият в България или Бангладеш при робски условия и срещу надници, от които шивачките трудно могат да покрият основните си разходи. За западните хотели е по-евтино да си пращат чаршафите на пране в Полша, отколкото да наемат местни фирми. Тестото за хляба в суперите идва от Китай В Азия се правят колите и компютрите. Все повече дейности изчезват в глобалния свят и оставят европейците на улицата. Дори и при висококвалифицираните ситуацията не е розова. Пазарът се променя толкова бързо, че до вчера търсените експерти днес вече трябва да се преквалифицират, но едно е да променяш работата си на 30, друго - на 50. От работника се изисква да е винаги в идеално здраве, психически издръжлив и готов да се мести по цял свят след работата си. Това обаче е нереалистично и непосилно. Но нито една от традиционните партии в Европа не намира отговор на тези предизвикателства, независимо дали са в Испания, в Гърция или в Германия. Дори обратното – притиснати от глобализацията, подгонени от лобисти на големи концерни, политиците коват икономическа политика в ущърб на средната класа. Тя се оказа без представители във властта и без възможности да влияе на съдбата си. В този вакуум се раждат силни нови леви движения на Юг и десни на Запад и Изток. В Източна Европа проблемът е същият, но там лявата идея е дълбоко компрометирана и затова успехи бележат силно десни и евроскептични партии, както стана в Полша. Дали Иглесиас и заигравката му с Ленин е сериозна? Европа в ХХI век не е Русия от началото на ХХ. Но масовият европеец обеднява прогресивно, докато богатството се разпределя между все по-малко хора. Политиците се забъркват в скандали с корупция, олигарсите се множат, парите на данъкоплатците отиват за спасение на банки, фалирани от алчността на мениджърите си. Революционното настроение е налице – това се видя и от движението “Окупирай”, което макар и да позагуби влияние, продължава да е активно в повечето индустриални държави. Затова и брошурата на Хесел, която далеч не е философски труд, бе буквално разграбена в повечето европейски държави. Французинът завършва памфлета си с думите: “Да създаваш ново, означава да оказваш съпротива. Като оказваш съпротива, създаваш новото!”. Но, както се вижда от успеха на левите, съпротивата тепърва предстои. Източник: 24 часа