Доживяхме и това. Човекът, който обяви Христо Фотев едва ли не за трубадур на социализма, да вземе наградата на конкурса Христо Фотев в родния му Бургас. Казва се Йордан Ефтимов и името му, естествено, не прави никакво впечатление на широката общественост, но със сигурност на четящата с биографията си на жив класик или по-скоро на маниакален критик, търсещ път за слава чрез нов прочит с претенция за модерност на утвърдените имена в литературата. Така става и с Христо Фотев, в чийто творчество Ефтимов съзира политическа ангажираност на времето, в което поетът основно е писал - социализма. Затова и с евтини структурални анализи "открива" в неговите любовни излияния колективната обич, лишена от еротика дори в емблематичното "Колко си хубава, Господи". Даже бохемското Фотево пренебрежение към еснафтството тълкува като стожер на комунистическия строй с тезата, че то /еснафството/ лишава от поглед към бъдещето. За Ефтимов Христо Фотев е поет на клишетата и поръчков.
Междувпрочем през 90-те Ефтимов удобно за времето на пробуждащите се демократи заклеймява и Вапцаров, което не му пречи по-късно да излезе с друг прочит за поета. Честито на победителя в конкурса, роден в Разград. Което може би обяснява и тази провинциална жлъчност на критика към родения в Истанбул и израснал в Бургас Христо Фотев.
Велко Тасев 
Доживяхме и това. Човекът, който обяви Христо Фотев едва ли не за трубадур на социализма, да вземе наградата на конкурса Христо Фотев в родния му Бургас. Казва се Йордан Ефтимов и името му, естествено, не прави никакво впечатление на широката общественост, но със сигурност на четящата с биографията си на жив класик или по-скоро на маниакален критик, търсещ път за слава чрез нов прочит с претенция за модерност на утвърдените имена в литературата. Така става и с Христо Фотев, в чийто творчество Ефтимов съзира политическа ангажираност на времето, в което поетът основно е писал - социализма. Затова и с евтини структурални анализи "открива" в неговите любовни излияния колективната обич, лишена от еротика дори в емблематичното "Колко си хубава, Господи". Даже бохемското Фотево пренебрежение към еснафтството тълкува като стожер на комунистическия строй с тезата, че то /еснафството/ лишава от поглед към бъдещето. За Ефтимов Христо Фотев е поет на клишетата и поръчков.
Междувпрочем през 90-те Ефтимов удобно за времето на пробуждащите се демократи заклеймява и Вапцаров, което не му пречи по-късно да излезе с друг прочит за поета. Честито на победителя в конкурса, роден в Разград. Което може би обяснява и тази провинциална жлъчност на критика към родения в Истанбул и израснал в Бургас Христо Фотев.
Велко Тасев 
