Германските войници напуснаха Гренландия само 44 часа след пристигането си – веднага след като Доналд Тръмп заплаши с нови мита държавите, които изпращат военни сили на острова. Формално Берлин говори за „приключила мисия“. Реално – това прилича на отстъпление под икономически и политически натиск. Бързо, тихо и без гръбнак.
Когато една държава се изтегля след първата заплаха, това не е дипломация. Това е огъване.
Германия отдавна не е икономическата машина, която движеше Европа. Не е военна сила със самочувствие. Не е и технологичен лидер, който диктуваше стандарти. И причината не е „зависимостта от Русия“, както удобно се повтаря в официалния наратив. Истинската причина е провалена стратегическа политика.
Прекъсвайки т.нар. „зависимост“ от руски газ и горива, Европа и Германия не станаха независими. Те просто смениха доставчика. Днес сме в нова зависимост – този път от САЩ. Американски втечнен газ на по-високи цени, американски енергийни договори, американски условия. Това не е енергийна свобода. Това е геополитическа подмяна.
Берлин имаше години наред евтини ресурси и стабилна индустриална база. Вместо да ги използва за дългосрочно укрепване на икономиката, Германия сама си взриви енергийната основа с идеологически решения и политически сервилитет. Резултатът е видим: фабрики се затварят, производството се изнася извън страната, токът и газът поскъпват, а конкурентоспособността пада.
Случаят с Гренландия е просто симптом. Когато една държава праща войници за „присъствие“, а ги прибира след два дни при първия натиск, това вече не е лидерство. Това е политическа слабост.
Поуката за България е кристално ясна: суверенитет не се гради с копиране на чужди грешки. Национален интерес не се защитава с послушание. И уважение не се печели, когато първи отстъпваш.
Докато Европа сменя една зависимост с друга и се страхува да защити позициите си, тя няма как да бъде глобален фактор. А Германия – колкото и да не ѝ се иска – вече не води, а следва.
