Съботният ден отново показа разделението обзело обществото ни.
Докато центърът на София осъмна със затворени улици, пълни с полицаи, очакващи поредното меле между футболни фенове и идването от провинцията на митингуващите привърженици на Орешарски, в кварталите кипеше обичайната съботна шопинг-треска.
Докато беловласи социалисти и фенове на ДПС със загрубели лица и ръце и с кални обувки слизаха от раздрънканите автобуси, довели ги в големия град, много столичани предпочетоха да се разтоварят в някой спа-център или просто да погледат шоуто по телевизията.
Докато митингуващите се лутаха по улиците на София, която мнозина бяха виждали само по снимки и се питаха къде е площад "Батенберг", където ги чакаха автобусите, за да ги приберат в дълбоката провинция, то на паркингите пред търговските центрове нямаше място от лъскави возила.
Беше просто събота, в началото на коледните пости. Същата тази Коледа, която едни чакат, за да получат за първи път от четири години надбавките към пенсиите си, докато други за да си направят някой лъскав подарък. Събота, която едните ще запомнят, че са дошли да видят София и да освиркват студентите, а другите, че в центъра на града им са се мяркали разни селски баби и дядовци, които не знаят за какво служат химическите тоалетни.
Това беше вчера София и България. Разделена на имащи и нямащи, на работещи и безработни, на протестиращи и пазаруващи, на викащи "Подкрепа" и "Оставка" и всичките недоволни, от това, че ги има и другите. Тъжно.
Автор: Коста Димов 
Съботният ден отново показа разделението обзело обществото ни.
Докато центърът на София осъмна със затворени улици, пълни с полицаи, очакващи поредното меле между футболни фенове и идването от провинцията на митингуващите привърженици на Орешарски, в кварталите кипеше обичайната съботна шопинг-треска.
Докато беловласи социалисти и фенове на ДПС със загрубели лица и ръце и с кални обувки слизаха от раздрънканите автобуси, довели ги в големия град, много столичани предпочетоха да се разтоварят в някой спа-център или просто да погледат шоуто по телевизията.
Докато митингуващите се лутаха по улиците на София, която мнозина бяха виждали само по снимки и се питаха къде е площад "Батенберг", където ги чакаха автобусите, за да ги приберат в дълбоката провинция, то на паркингите пред търговските центрове нямаше място от лъскави возила.
Беше просто събота, в началото на коледните пости. Същата тази Коледа, която едни чакат, за да получат за първи път от четири години надбавките към пенсиите си, докато други за да си направят някой лъскав подарък. Събота, която едните ще запомнят, че са дошли да видят София и да освиркват студентите, а другите, че в центъра на града им са се мяркали разни селски баби и дядовци, които не знаят за какво служат химическите тоалетни.
Това беше вчера София и България. Разделена на имащи и нямащи, на работещи и безработни, на протестиращи и пазаруващи, на викащи "Подкрепа" и "Оставка" и всичките недоволни, от това, че ги има и другите. Тъжно.
Автор: Коста Димов 
