Известният съдов хирург доцент Андрея Андреев ще пристигне в Бургас на 13.06.2013 г. за да консултира пациенти в МБАЛ “Лайф Хоспитал”. Предварителни записвания могат да се направят на телефон: 056/ 87 50 50.
Доц. Андр. Андреев е лекар трето поколение, работил 18г. във ВМА-София под ръководството на професорите Кръстинов, Топалов, Чепилев и Белов съдова, сърдечна и гръдна хирургия и ръководил там 10г. отделението по Съдова хирургия. Той основава Клиника по Съдова хирургия при Университетска Болница и я ръководи 15г., обучавайки екип от съдови хирурзи. Извършил уникални операции. Като Ръководител Катедра в Ст.Загора Доц. Андреев преподава съдова хирургия 30г. Той е създател на Програмата за специалност по съдова хирургия и член на Националната изпитна комисия.
Доц. Андр. Андреев продължава да работи активно съдова хирургия, имайки 44г. практика и опит от 5000 операции и 3 хирургични специалности; специализирал е в Сейнт-Мери Хоспитъл (Лондон), Каролинска Хоспитъл (Стокхолм), Лонг Айлънд Васкулар център (НюЙорк), в Университетските болници в Лунд (Швеция), Дюселдорф, Москва, Петроград и др.
Доц. Андреев е известен учен с 131 публикации. Представил 17 доклада на световни конгреси той е с голямо международно признание: от 1988г. е член на Европейското дружество по съдова хирургия (ESVS-Лондон), а през 2003-2006г.-член на Борда на Директорите му. От 1995г. той е член на Между-народния Съюз по Ангиология (Тулуза) а през 2002-2012г. е в неговия борд като представител на България. От 2000г. е член на Международния Колеж по Ангиология (ICA-Ню Йорк), на който е Вицепрезидент. През 2003г. е поканен лектор и Вицепрезидент на 45-я Световен Конгрес на ICA в Индианаполис, през 2009г. председателствува важен съдов форум в Пекин, а през 2010г. - в Корфу. Доц. Андреев е автор на 3 фундаментални книги за съдовите болести и почетен член на Румънското и Българското съдови дружества. Организира важни национални конгреси по съдова хирургия през 1991г. във ВМА и през 2003г. - в НДК. Председател е на Съсловното Сдружение на Съдовите Хирурзи в България (СССХБ) и на Фондация „Съдови Заболявания”. Доц. Андреев има оригинални методи за създаване на българска съдова протеза и на съдово-хирургичен инструмент. Той е сред основателите на Български лекарски съюз и Председател на БЛС в Ст. Загора (1990-1999г.), носител на почетния знак “Български лекар”. Дългогодишен консултант на БЛС и НЗОК, като експерт на МЗ акредитира ВМА, НКБ, ИСУЛ и НОЦ в София. Между 2005 и 2007г. е консултант - съдов хирург при ВМА и 3-та градска б-ца в София, като и в МЦ в Ст. Загора и Бургас. През 2006г. е консултант - съдов хирург в Кувейт. От 2009г. работи в болница „Свети Иван Рилски” и в МЦ „Трета Поликлиника” в Ст. Загора като Завеждащ отделение, а от 2010г. като консултант – съдов хирург.
Доцент Андреев, вие сте сред най – изявените съдови хирурзи. Кои са най – важните съвети, които бихте дали на хората, за да не им се наложи да посещават специалист като Вас?
Най-важното за хората, които са относително здрави (без оплаквания), е да водят здравословен начин на живот и труд. Това за съжаление е много трудно и често доста скъпо – вземете здравословното хранене – на 4-5 пъти дневно, на малки порции, с ограничаване на въглехидратите, солта, животинските мазнини и евтините храни с консерванти, най - късна вечеря до 19ч. Към това се прибавя и необходимостта от определен режим – ежедневни физически упражнения (обездвижването е главен враг на хората днес!), поне двукратно сериозно физическо натоварване в седмицата с изпотяване, отказ от вредности като тютюнопушене (и престой в задимени помещения), сериозно ограничаване на алкохола (до 80г. концентрат, 250г. вино или 500г. бира дневно, но не всеки ден) периодично радвижване при над 3ч. престой пред компютъра с вдигане краката на високо или изкачване на 6-8 етажа, недопускане на прекомерно напълняване, позитивно мислене със стремеж за възприемане на красотата на природата и обръщане на шега ежедневните неприятности (водещи до негативен стрес). Всъщност стресът, съчетан с приемането на неподходящи храни и вредности са това съчетание, от което трябва да бягаме. От спортовете препоръчвам плуване, туризъм (включително енергично ходене), тенис и най-вече хатха-йога (и редовен секс, когато е възможно). Изброеното дотук е т.нар. първична профилактика на повечето тежки хронични заболявания на кръвоносната система и е отражение на общата здравна култура на хората.
Когато все пак човек има съмнения, че страда от съдово заболяване, какво трябва да направи, за да получи ясна диагноза и да се лекува правилно?
Съдовите заболявания, в зависимост от това, дали засягат артериалната или венозна система, дават коренно различни оплаквания, които не могат да бъдат изброени накратко. Пациентите ни най-често се тревожат от това, което виждат (разширени вени, оток, рани) и често неглижират важни симптоми като болка при ходене и др. При всяко оплакване е важно да се посети колкото е възможно по-скоро личният лекар, а в случаите с внезапна силна болка, непреминаваща с часове, или голям оток на крайника със синкаво оцветяване, в почивните дни е уместно обръщане към центъра за спешна помощ. Липсата на направление често е обяснение за закъсняването с лекарски консулт, но това е погрешно – една своевременна консултация със специалист – съдов хирург решава много проблеми и нерядко предпазва от много тежки, застрашаващи живота или крайника усложнения.
Много от пациентите се опитват да решат проблема си чрез консервативно лечение и се страхуват да се оперират. Оправдани ли са страховете им?
Оперативното лечение аз препоръчвам тогава, когато консервативната терапия е без резултат или не може да предотврати опасни усложнения в близко време. Всъщност повечето мои пациенти се лекуват неоперативно, съгласно световните алгоритми в съдовата хирургия, възприети и у нас. По отношение на оперативното лечение твърдя, че страхът от него е неоснователен – с моя екип от сътрудници в Стара Загора (а преди това и във ВМА, София) сме извършили над 5000 съдови интервенции, от които има само един смъртен случай, а за проведени над 3000 операции върху вените смъртен изход не е отбелязан досега. Усложненията също са изключително редки, а напоследък при венозните интервенции клонят към нула. Нещо повече – болка по време на интервнециите няма, а след нея са много слаби и лесно преодолявани с леки обезболяващи средства. Препоръчвам, обаче, винаги да се търси второ мнение, и то от достатъчно опитен съдов хирург, тъй като при някои млади колеги се забелязва стремеж към неоправдано разширяване на показанията за някои видове оперативно лечение, вероятно поради стремежът за увеличаване на приходите от НЗОК. Съдовите операции, извършени без да се спазват световно утвърдените показания за тях, са тези които често водят до усложнения или липса на желания оперативен резултат! И още по-важно - когато се налага оперативна интервенция, то е уместно тя да бъде извършена от екип, притежаващ целия комплекс от умения и технологии – за вените например стандартния стрипинг често се заменя от лазерна аблация, а отделните варикозни вени се третират със склеротерапия, и т.н., нещо, което съкращава оздравяването. Във всеки случай, обаче, най-голямата грешка е самолечението (или лечението по съвети на некомпетентни хора).
Как и за какъв период от време протича възстановяването след операция?
Възстановяването след операция е различно в зависимост от самата интервенция. Лазерното лечение позволява възстановяване за 3-5 дни, склеротерапията се извършва в амбулаторни условия с няколкочасова загуба на време, но стандартните операции изискват 15-30 дни, в зависимост от обема на операцията.
Вие посещавате най – големите форуми по съдова хирургия в целия свят. Какви са наблюденията Ви? На ниво ли е според Вас съдовата хирургия в България и какво може да се желае?
Съдовата хирургия е с около 65г. история, но много бързо прогресира и в света, и у нас. Навлизането на новите технологии, т.нар. минимално-инвазивна техника или ендоваскуларна хирургия (лазерна венозна хирургия, стентиране на артериите и др.) в последните 10 години даде възможност за по-леки интервнеции с по-бързо възстановяване и по-малко усложнения. За съжаление новите технологии са скъпи, изискват не само нова апаратура, но и нови, скъпи консумативи, а НЗОК не плаща тези възможности, поради което те остават възможни за платежоспособните пациенти. Българските съдови хирурзи имат компетенциите да прилагат най-новите технологии за модерно, ефективно лечение на съдовите заболявания, но днес НЗОК не финансира адекватно не само новите технологии, но и стандартната съдова хирургия – за пример касата заплаща само 30% от стойността на клиничната пътека за стандартна операция на разширените вени. И тук е всъщност проблемът – във финансирането. Остава да се надяваме, че рано или късно той ще бъде решен. 
Известният съдов хирург доцент Андрея Андреев ще пристигне в Бургас на 13.06.2013 г. за да консултира пациенти в МБАЛ “Лайф Хоспитал”. Предварителни записвания могат да се направят на телефон: 056/ 87 50 50.
Доц. Андр. Андреев е лекар трето поколение, работил 18г. във ВМА-София под ръководството на професорите Кръстинов, Топалов, Чепилев и Белов съдова, сърдечна и гръдна хирургия и ръководил там 10г. отделението по Съдова хирургия. Той основава Клиника по Съдова хирургия при Университетска Болница и я ръководи 15г., обучавайки екип от съдови хирурзи. Извършил уникални операции. Като Ръководител Катедра в Ст.Загора Доц. Андреев преподава съдова хирургия 30г. Той е създател на Програмата за специалност по съдова хирургия и член на Националната изпитна комисия.
Доц. Андр. Андреев продължава да работи активно съдова хирургия, имайки 44г. практика и опит от 5000 операции и 3 хирургични специалности; специализирал е в Сейнт-Мери Хоспитъл (Лондон), Каролинска Хоспитъл (Стокхолм), Лонг Айлънд Васкулар център (НюЙорк), в Университетските болници в Лунд (Швеция), Дюселдорф, Москва, Петроград и др.
Доц. Андреев е известен учен с 131 публикации. Представил 17 доклада на световни конгреси той е с голямо международно признание: от 1988г. е член на Европейското дружество по съдова хирургия (ESVS-Лондон), а през 2003-2006г.-член на Борда на Директорите му. От 1995г. той е член на Между-народния Съюз по Ангиология (Тулуза) а през 2002-2012г. е в неговия борд като представител на България. От 2000г. е член на Международния Колеж по Ангиология (ICA-Ню Йорк), на който е Вицепрезидент. През 2003г. е поканен лектор и Вицепрезидент на 45-я Световен Конгрес на ICA в Индианаполис, през 2009г. председателствува важен съдов форум в Пекин, а през 2010г. - в Корфу. Доц. Андреев е автор на 3 фундаментални книги за съдовите болести и почетен член на Румънското и Българското съдови дружества. Организира важни национални конгреси по съдова хирургия през 1991г. във ВМА и през 2003г. - в НДК. Председател е на Съсловното Сдружение на Съдовите Хирурзи в България (СССХБ) и на Фондация „Съдови Заболявания”. Доц. Андреев има оригинални методи за създаване на българска съдова протеза и на съдово-хирургичен инструмент. Той е сред основателите на Български лекарски съюз и Председател на БЛС в Ст. Загора (1990-1999г.), носител на почетния знак “Български лекар”. Дългогодишен консултант на БЛС и НЗОК, като експерт на МЗ акредитира ВМА, НКБ, ИСУЛ и НОЦ в София. Между 2005 и 2007г. е консултант - съдов хирург при ВМА и 3-та градска б-ца в София, като и в МЦ в Ст. Загора и Бургас. През 2006г. е консултант - съдов хирург в Кувейт. От 2009г. работи в болница „Свети Иван Рилски” и в МЦ „Трета Поликлиника” в Ст. Загора като Завеждащ отделение, а от 2010г. като консултант – съдов хирург.
Доцент Андреев, вие сте сред най – изявените съдови хирурзи. Кои са най – важните съвети, които бихте дали на хората, за да не им се наложи да посещават специалист като Вас?
Най-важното за хората, които са относително здрави (без оплаквания), е да водят здравословен начин на живот и труд. Това за съжаление е много трудно и често доста скъпо – вземете здравословното хранене – на 4-5 пъти дневно, на малки порции, с ограничаване на въглехидратите, солта, животинските мазнини и евтините храни с консерванти, най - късна вечеря до 19ч. Към това се прибавя и необходимостта от определен режим – ежедневни физически упражнения (обездвижването е главен враг на хората днес!), поне двукратно сериозно физическо натоварване в седмицата с изпотяване, отказ от вредности като тютюнопушене (и престой в задимени помещения), сериозно ограничаване на алкохола (до 80г. концентрат, 250г. вино или 500г. бира дневно, но не всеки ден) периодично радвижване при над 3ч. престой пред компютъра с вдигане краката на високо или изкачване на 6-8 етажа, недопускане на прекомерно напълняване, позитивно мислене със стремеж за възприемане на красотата на природата и обръщане на шега ежедневните неприятности (водещи до негативен стрес). Всъщност стресът, съчетан с приемането на неподходящи храни и вредности са това съчетание, от което трябва да бягаме. От спортовете препоръчвам плуване, туризъм (включително енергично ходене), тенис и най-вече хатха-йога (и редовен секс, когато е възможно). Изброеното дотук е т.нар. първична профилактика на повечето тежки хронични заболявания на кръвоносната система и е отражение на общата здравна култура на хората.
Когато все пак човек има съмнения, че страда от съдово заболяване, какво трябва да направи, за да получи ясна диагноза и да се лекува правилно?
Съдовите заболявания, в зависимост от това, дали засягат артериалната или венозна система, дават коренно различни оплаквания, които не могат да бъдат изброени накратко. Пациентите ни най-често се тревожат от това, което виждат (разширени вени, оток, рани) и често неглижират важни симптоми като болка при ходене и др. При всяко оплакване е важно да се посети колкото е възможно по-скоро личният лекар, а в случаите с внезапна силна болка, непреминаваща с часове, или голям оток на крайника със синкаво оцветяване, в почивните дни е уместно обръщане към центъра за спешна помощ. Липсата на направление често е обяснение за закъсняването с лекарски консулт, но това е погрешно – една своевременна консултация със специалист – съдов хирург решава много проблеми и нерядко предпазва от много тежки, застрашаващи живота или крайника усложнения.
Много от пациентите се опитват да решат проблема си чрез консервативно лечение и се страхуват да се оперират. Оправдани ли са страховете им?
Оперативното лечение аз препоръчвам тогава, когато консервативната терапия е без резултат или не може да предотврати опасни усложнения в близко време. Всъщност повечето мои пациенти се лекуват неоперативно, съгласно световните алгоритми в съдовата хирургия, възприети и у нас. По отношение на оперативното лечение твърдя, че страхът от него е неоснователен – с моя екип от сътрудници в Стара Загора (а преди това и във ВМА, София) сме извършили над 5000 съдови интервенции, от които има само един смъртен случай, а за проведени над 3000 операции върху вените смъртен изход не е отбелязан досега. Усложненията също са изключително редки, а напоследък при венозните интервенции клонят към нула. Нещо повече – болка по време на интервнециите няма, а след нея са много слаби и лесно преодолявани с леки обезболяващи средства. Препоръчвам, обаче, винаги да се търси второ мнение, и то от достатъчно опитен съдов хирург, тъй като при някои млади колеги се забелязва стремеж към неоправдано разширяване на показанията за някои видове оперативно лечение, вероятно поради стремежът за увеличаване на приходите от НЗОК. Съдовите операции, извършени без да се спазват световно утвърдените показания за тях, са тези които често водят до усложнения или липса на желания оперативен резултат! И още по-важно - когато се налага оперативна интервенция, то е уместно тя да бъде извършена от екип, притежаващ целия комплекс от умения и технологии – за вените например стандартния стрипинг често се заменя от лазерна аблация, а отделните варикозни вени се третират със склеротерапия, и т.н., нещо, което съкращава оздравяването. Във всеки случай, обаче, най-голямата грешка е самолечението (или лечението по съвети на некомпетентни хора).
Как и за какъв период от време протича възстановяването след операция?
Възстановяването след операция е различно в зависимост от самата интервенция. Лазерното лечение позволява възстановяване за 3-5 дни, склеротерапията се извършва в амбулаторни условия с няколкочасова загуба на време, но стандартните операции изискват 15-30 дни, в зависимост от обема на операцията.
Вие посещавате най – големите форуми по съдова хирургия в целия свят. Какви са наблюденията Ви? На ниво ли е според Вас съдовата хирургия в България и какво може да се желае?
Съдовата хирургия е с около 65г. история, но много бързо прогресира и в света, и у нас. Навлизането на новите технологии, т.нар. минимално-инвазивна техника или ендоваскуларна хирургия (лазерна венозна хирургия, стентиране на артериите и др.) в последните 10 години даде възможност за по-леки интервнеции с по-бързо възстановяване и по-малко усложнения. За съжаление новите технологии са скъпи, изискват не само нова апаратура, но и нови, скъпи консумативи, а НЗОК не плаща тези възможности, поради което те остават възможни за платежоспособните пациенти. Българските съдови хирурзи имат компетенциите да прилагат най-новите технологии за модерно, ефективно лечение на съдовите заболявания, но днес НЗОК не финансира адекватно не само новите технологии, но и стандартната съдова хирургия – за пример касата заплаща само 30% от стойността на клиничната пътека за стандартна операция на разширените вени. И тук е всъщност проблемът – във финансирането. Остава да се надяваме, че рано или късно той ще бъде решен. 
