България се намира в една от най-дълбоките демографски кризи в историята си. Докато други държави в Европа прилагат успешни политики за увеличаване на раждаемостта и задържане на младите хора, у нас тенденцията на обезлюдяване продължава с пълна сила. Последните три години очертават стряскаща картина – населението на страната намалява с десетки хиляди годишно, а коефициентът на смъртност остава един от най-високите в света.
Раждаемост: Последните искрици на надежда
Въпреки че през 2023 г. има леко увеличение на броя на новородените, раждаемостта в България все още е далеч под критичния минимум за поддържане на населението.
• 2021 г.: 58 678 новородени (8,5‰)
• 2022 г.: 56 596 новородени (8,8‰)
• 2023 г.: 57 478 новородени (8,9‰)
Това означава, че дори в най-добрия случай на ден в България се раждат едва около 140 деца – твърде малко, за да се компенсира драстичната смъртност.
Смъртност: България продължава да губи хора с ужасяваща скорост
Смъртността в страната остава ужасяващо висока. Дори след пика през 2021 г., когато пандемията от COVID-19 доведе до рекордно високи стойности, броят на починалите остава критично голям:
• 2021 г.: 148 995 починали (21,7‰)
• 2022 г.: 118 814 починали (18,4‰)
• 2023 г.: 101 006 починали (15,7‰)
На практика това означава, че всеки ден в България умират между 270 и 400 души, като причините за това включват застаряващо население, недостатъчен достъп до качествено здравеопазване, висок процент на сърдечно-съдови заболявания и лош социално-икономически статус.
Естествен прираст: Свиването на нацията
Разликата между броя на родените и починалите през годините е плашеща. Естественият прираст – показателят, който определя дали населението расте или намалява – остава дълбоко отрицателен.
• 2021 г.: -90 317
• 2022 г.: -62 218
• 2023 г.: -43 528
Въпреки лекото подобрение през последната година, числата са безмилостни: всяка година България губи средно между 40 000 и 90 000 души повече, отколкото се раждат. Това означава, че дори без да броим емиграцията, населението на страната се топи с ужасяваща скорост.
Емиграция: Още един удар по демографията
Към всичко това се добавя и негативният миграционен баланс. Всяка година между 30 000 и 50 000 българи напускат страната в търсене на по-добър живот в чужбина. Това са предимно млади хора в работоспособна възраст – хората, които биха могли да създадат семейства и да допринесат за икономиката на страната.
Какво означава това за бъдещето на България?
Ако тези тенденции продължат, прогнозите са мрачни. Според оценки на демографи, ако България не предприеме спешни мерки, до 2050 г. населението може да намалее под 5 милиона души.
Основните последствия от този процес включват:
✔️ Рязко намаляване на работоспособното население – липса на работна ръка и икономически застой.
✔️ Претоварване на социалната и здравната система – повече пенсионери, по-малко данъкоплатци.
✔️ Обезлюдяване на цели региони – изчезване на малки населени места.
✔️ Културна и социална деградация – загуба на националната идентичност.
Какво може да се направи?
За да се обърне тази катастрофална тенденция, България има нужда от спешни мерки:
✅ Стимули за раждаемостта – по-високи детски надбавки, по-дълъг и по-добре платен родителски отпуск.
✅ По-добри условия за младите семейства – достъпни жилища, качествено образование и здравеопазване.
✅ Ограничаване на емиграцията и връщане на българи от чужбина – програми за насърчаване на завръщането и работа в България.
✅ Подобряване на здравеопазването – по-добра профилактика, достъп до специалисти, мерки срещу сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.
Заключение
Демографската криза не е проблем, който може да бъде пренебрегнат. България буквално изчезва пред очите ни – и ако не се вземат сериозни мерки, след няколко десетилетия може да се окажем държава с критично малко население и тежка социално-икономическа криза.
Време е за реални действия, преди да стане твърде късно.
