Когато агресията е въпрос на гледна точка, а справедливостта – на интереси
В какъв свят живеем, когато една и съща постъпка се тълкува по два диаметрално противоположни начина – в зависимост от това кой я извършва? Защо едни държави имат “правото” да се защитават, а други автоматично се обявяват за агресори? Това ли е новият морален ред?
Когато Русия започна военна операция в Украйна, светът ревна в един глас: „агресия“, „инвазия“, „заплаха за Европа“. Но нека върнем лентата назад. Украйна систематично нарушаваше Минските споразумения, дискриминираше руския етнос в Донбас и се готвеше да влезе в НАТО – с отворена врата към разполагане на ядрено оръжие до руската граница. Русия предупреди. Десетилетие наред. И когато никой не чу – действа.
Днес Израел прави същото. В името на „националната сигурност“ нанася въздушни удари по Иран. Разрушава ядрени обекти, убива военни лидери и дори цивилни. И това не се нарича агресия. Нарича се „отбранителна операция“. В същото време, когато Хамас изстрелва ракети, това е „тероризъм“, но когато Израел сравнява градове със земята – това е „необходима мярка“.
Припомнете си: Израел е нападал всичките си съседи – Египет, Сирия, Ливан, Ирак. Дори далечни цели като Судан не бяха пощадени. Израелската външна политика е офанзивна по дефиниция. Русия, от своя страна, не е нападала Полша, Румъния, Литва, Финландия или друга съседна страна. Напротив – винаги е реагирала, когато е притискана до стената.
И какво виждаме? Световна шизофрения. Агресията зависи не от действията, а от името на държавата. От това дали е „съюзник“ или „враг“ на Запада. Ако Израел бомбардира Иран – това е превенция. Ако Русия действа в Донбас – това е завоевание.
Светът полудя, защото загуби способността си да мисли. Да различава принцип от пропаганда. Да отделя справедливостта от геополитическия егоизъм. Днес моралът се търгува. А истината – се определя не от фактите, а от телевизионните студия в Лондон, Вашингтон и Тел Авив.
Един свят, който нарича войната “мир”, истината “дезинформация”, и правото на защита “престъпление”, не върви към прогрес, а към разпад. И ако този разпад не бъде спрян от здрав разум, то ще бъде спрян от нещо далеч по-брутално – реалността.
