Днешното щоу в "Арена Армеец" формално беше озаглавено - "Национална конференция на политическа партия ГЕРБ". В действителност се превърна в пищно шоу под надслов "Завръщането на лидера".
Всичко си беше на мястото. Залата препълнена, само зад видеоекрана редовете бяха празни, но поне десетина хиляди бяха събрани. Нищо, че някои от тях бяха дошли да позяпат "хубавите мацки" според откровено признание на млад симпатизант пред национална медия.
На първия ред стояха и вежливо се усмихваха чуждестранните гости, които бяха докарани да обяснят, колко ни е необходим ГЕРБ и неговия лидер. Всъщност като "няма риба и ракът е риба". Същият този Борисов успя да разбие българската десница, така, че сега Европейската народна партия си няма никого в България, освен него. И ще си го търпи и ще си го кътка.
На сцената бяха строени в шпалир водачите на листи. Както си му е редът. Почти в поза мирно, те изслушаха словата на генерала. Сега остава да тръгнат като вярна армия след него.
И накрая самият Борисов.
За двадесет дни отсъствие от телевизорите и първите страници на вестниците, се видя, че не се е променил. Борисов влезе в залата в типичния си стил. Леко небрежно, с едната ръка в джоба, леко навъсен и гледащ строго. После дясната му ръка леко се вдигна в жест, приличащ на козируване. Та нали пред него е армията му, която ще му донесе втори мандат. После Борисов заговори пред огромен екран с неговия образ. Думите му прозвучаха някак си познато. Не пропусна да се заяде с клетия Станишев, "който нямал мъжество да поеме отговорността да управлява", да напомни за галактическото зло -Тройната коалиция и основно да припомни собствените си заслуги. По милиционерски искрено се запита и "Кой ще дърпа конците на Орешарски, ако стане премиер?". Интересно на Борисов кой му дърпаше конците, може би Златев или покойния Мишо Бирата.
Накрая Борисов достигна и до идеята за саможертвата. Бил готов да плати и със здравето си, но да управлява. Тук нещата достигнаха до героизъм или до патология. Въпрос на политически пристрастия.
С две думи нищо ново под слънцето. Жив и здрав и все така искащ властта. Заслужава ли си да му я дадем? При положение, че не спомена нищо за здравеопозването, ниските пенсии и много други ежедневни проблеми.
Днешното щоу в "Арена Армеец" формално беше озаглавено - "Национална конференция на политическа партия ГЕРБ". В действителност се превърна в пищно шоу под надслов "Завръщането на лидера".
Всичко си беше на мястото. Залата препълнена, само зад видеоекрана редовете бяха празни, но поне десетина хиляди бяха събрани. Нищо, че някои от тях бяха дошли да позяпат "хубавите мацки" според откровено признание на млад симпатизант пред национална медия.
На първия ред стояха и вежливо се усмихваха чуждестранните гости, които бяха докарани да обяснят, колко ни е необходим ГЕРБ и неговия лидер. Всъщност като "няма риба и ракът е риба". Същият този Борисов успя да разбие българската десница, така, че сега Европейската народна партия си няма никого в България, освен него. И ще си го търпи и ще си го кътка.
На сцената бяха строени в шпалир водачите на листи. Както си му е редът. Почти в поза мирно, те изслушаха словата на генерала. Сега остава да тръгнат като вярна армия след него.
И накрая самият Борисов.
За двадесет дни отсъствие от телевизорите и първите страници на вестниците, се видя, че не се е променил. Борисов влезе в залата в типичния си стил. Леко небрежно, с едната ръка в джоба, леко навъсен и гледащ строго. После дясната му ръка леко се вдигна в жест, приличащ на козируване. Та нали пред него е армията му, която ще му донесе втори мандат. После Борисов заговори пред огромен екран с неговия образ. Думите му прозвучаха някак си познато. Не пропусна да се заяде с клетия Станишев, "който нямал мъжество да поеме отговорността да управлява", да напомни за галактическото зло -Тройната коалиция и основно да припомни собствените си заслуги. По милиционерски искрено се запита и "Кой ще дърпа конците на Орешарски, ако стане премиер?". Интересно на Борисов кой му дърпаше конците, може би Златев или покойния Мишо Бирата.
Накрая Борисов достигна и до идеята за саможертвата. Бил готов да плати и със здравето си, но да управлява. Тук нещата достигнаха до героизъм или до патология. Въпрос на политически пристрастия.
С две думи нищо ново под слънцето. Жив и здрав и все така искащ властта. Заслужава ли си да му я дадем? При положение, че не спомена нищо за здравеопозването, ниските пенсии и много други ежедневни проблеми.
