Български апарати ще изследват космически процеси в открития Космос, съобщиха от Българската академия на науките (БАН).
На 19 април, на Международната космическа станция (МКС) беше монтирана българска апаратура. Тя е създадена от Института за космически изследвания и технологии към БАН, в сътрудничество с международен екип, и е разработвана в продължение на 10 години.
Апаратурата е в състава на научен комплекс по Проекта “Обстановка”, в който участват 7 държави – Русия, България, Украйна, Швеция, Великобритания, Полша и Унгария.
Проектът и монтираната апаратура са предназначени за изследване на обстановката около МКС – магнитните и електрическите полета, космическата плазма и електрическия потенциал на повърхността на станцията.
Монтирането на блоковете и антените на комплекса, от космонавтите на МКС, изискваше 6 часа работа в открития космос, съобщи проф. Петър Гецов, директор на ИКИТ към БАН.
Българската апаратура включва Сонда на Ленгмюр, с която се изследват параметрите на космическата плазма – температура, плътност, и др.
Чрез сферичните датчици, които са монтирани на щанги отдалечени от станцията (които са ноу хау на Института за космически изследвания и технологии), се измерва електрическият потенциал на модулите на станцията, което е особено важно при стиковката на товарните и др. кораби, които идват и се скачват със станцията. 
Български апарати ще изследват космически процеси в открития Космос, съобщиха от Българската академия на науките (БАН).
На 19 април, на Международната космическа станция (МКС) беше монтирана българска апаратура. Тя е създадена от Института за космически изследвания и технологии към БАН, в сътрудничество с международен екип, и е разработвана в продължение на 10 години.
Апаратурата е в състава на научен комплекс по Проекта “Обстановка”, в който участват 7 държави – Русия, България, Украйна, Швеция, Великобритания, Полша и Унгария.
Проектът и монтираната апаратура са предназначени за изследване на обстановката около МКС – магнитните и електрическите полета, космическата плазма и електрическия потенциал на повърхността на станцията.
Монтирането на блоковете и антените на комплекса, от космонавтите на МКС, изискваше 6 часа работа в открития космос, съобщи проф. Петър Гецов, директор на ИКИТ към БАН.
Българската апаратура включва Сонда на Ленгмюр, с която се изследват параметрите на космическата плазма – температура, плътност, и др.
Чрез сферичните датчици, които са монтирани на щанги отдалечени от станцията (които са ноу хау на Института за космически изследвания и технологии), се измерва електрическият потенциал на модулите на станцията, което е особено важно при стиковката на товарните и др. кораби, които идват и се скачват със станцията. 
