Жителите на големите градове масово пълнят контейнерите за боклук с храна. В населените места с над 50 000 жители 28.8% от съдържанието на кофите са хранителни отпадъци. Това показват данни на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.
Статистиката отчита, че колкото по-голям е градът, толкова по-голямо е съотношението на хранителните отпадъците в кофите за смет. И ако в София, Пловдив и Варна почти 1/3 от сметта е храна, то в градове с население до 25 000 души, като Айтос и Севлиево, неизядената манджа представлява 10% от боклука в кофата.
В селата и градове като Малко Търново, в който според данни от преброяването през 2011 г. живеят 2447 души, храната в кошовете е едва 4.8 на сто, съобщава в. Монитор.
В тези населени места с население под 3000 жители половината от боклука е пепел от твърди въглища и строителни отпадъци. Причината е, че хората се отопляват предимно с твърдо гориво, което изхвърлят в кофите. Това съдържание на контейнерите обаче ощетява фирмите за разделно събиране, които трябва да рециклират половината от пуснатите на пазара опаковки.
“Изтеглихме дейността си от смолянския регион, защото в контейнерите имаше или сгурия, или тревни отпадъци“, обясни управителят на “Екопак“ Тодор Бургуджиев. В случай че останат и продължат да работят в тези губещи райони, организациите за оползотворяване ще бъдат принудени да купуват смет, за да си изпълнят целите. В същото време по данни на “Евростат“ България е рекордьор по генериране на отпадъци в целия ЕС.
През 2010 г. един човек у нас е произвеждал 22,2 тона смет, докато в съседна Румъния количеството достига до 10 тона. В Швеция, която е 4 пъти по-голяма от България, един човек произвежда почти 2 пъти по-малко отпадъци в сравнение с българина. Най-малко боклуци правят в Литва - 669 кг смет на глава от населението. 
Жителите на големите градове масово пълнят контейнерите за боклук с храна. В населените места с над 50 000 жители 28.8% от съдържанието на кофите са хранителни отпадъци. Това показват данни на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.
Статистиката отчита, че колкото по-голям е градът, толкова по-голямо е съотношението на хранителните отпадъците в кофите за смет. И ако в София, Пловдив и Варна почти 1/3 от сметта е храна, то в градове с население до 25 000 души, като Айтос и Севлиево, неизядената манджа представлява 10% от боклука в кофата.
В селата и градове като Малко Търново, в който според данни от преброяването през 2011 г. живеят 2447 души, храната в кошовете е едва 4.8 на сто, съобщава в. Монитор.
В тези населени места с население под 3000 жители половината от боклука е пепел от твърди въглища и строителни отпадъци. Причината е, че хората се отопляват предимно с твърдо гориво, което изхвърлят в кофите. Това съдържание на контейнерите обаче ощетява фирмите за разделно събиране, които трябва да рециклират половината от пуснатите на пазара опаковки.
“Изтеглихме дейността си от смолянския регион, защото в контейнерите имаше или сгурия, или тревни отпадъци“, обясни управителят на “Екопак“ Тодор Бургуджиев. В случай че останат и продължат да работят в тези губещи райони, организациите за оползотворяване ще бъдат принудени да купуват смет, за да си изпълнят целите. В същото време по данни на “Евростат“ България е рекордьор по генериране на отпадъци в целия ЕС.
През 2010 г. един човек у нас е произвеждал 22,2 тона смет, докато в съседна Румъния количеството достига до 10 тона. В Швеция, която е 4 пъти по-голяма от България, един човек произвежда почти 2 пъти по-малко отпадъци в сравнение с българина. Най-малко боклуци правят в Литва - 669 кг смет на глава от населението. 
