Той се казва се Васил Дончев, роден е през 1985 година в семейство на архитекти, от Бургас е и вероятно е най-младият архитект в България. Завършил е Немска езикова гимназия „Гьоте“ , а Висшето си образование в Университет за архитектура, строителство и геодезия гр. София през 2010 г. От тогава работи във фирма „Гебуплан“ - Бургас с основна дейност архитектурно проектиране. През 2015 г. завършва магистърска програма по „Опазване на архитектурното наследство“ във ВСУ „Любен Каравелов“ - София, разработвайки дипломен проект за консервация, реставрация, адаптация и надстрояване на рушащата се от години жилищна сграда на Презенти на ул. „Александровска“ в Бургас. Въпреки младата си възраст Васил участва в проектирането на големи и обществено значими обекти в Бургас и региона. Участвал е в екипа, проектирал пристанищата в Поморие, Черноморец и Созопол, но най-много се гордее с реализацията на проекта за храм-параклиса „Св. Георги Победоносец“ в Приморски парк – Бургас. Ето какво още сподели той пред нашата медия:
Какви са предизвикателствата и бариерите пред младите архитекти у нас?
Предизвикателствата са, както при всички млади висшисти, в намирането на подходяща, удовлетворяваща работа по специалността. Допълнително се наслагват проблеми, характерни за нашата професия – липсата на достатъчно уважение към работата на архитекта и честото му превръщане в една само утежняваща строителния процес формална фигура.
Коя е най-приятната и коя е най-трудната част от работата на твоята специалност?
Най-приятната част несъмнено е да станеш свидетел на реализирането на творческите си замисли, да видиш как вече построената сграда започва да изпълнява предвидените си функции и да служи на ползвателите си. Най-трудната част от всички усилия по пътя от първоначалния замисъл до строителната реализация е свързана с институционални и друг вид бюрократични спънки, отклоняващи ни от същинската ни работа.
Функционалност или красота, на кое залагаш?
Един от първите уроци за архитектурата е нуждата от прецизното позициониране на всеки проект върху четири равностойни стълба: функционалност, естетика, икономичност, дълговечност. Във всеки един обект се търси този крехък баланс, затова в добрата архитектура няма противоборство между функционалност и красота.
Има ли място за компромиси в работата ти и с какво би направил компромис?
Работата ни е крайно отговорна, тъй като реализираните обекти остават да служат на хората и след като авторите им вече не са на този свят. Средата, която създаваме, има огромно влияние върху обществото. От нас зависи то да е благотворно. Компромиси в качеството на архитектурния ни продукт са недопустими.
Разкажи ни за някои от последните си проекти? Над какво работите в момента и какво ти предстои в работен план?
В екипа на „Гебуплан“ имам възможността да работя по много и разнообразни по тематиката си проекти – жилищни, обществени, промишлени сгради, градоустройство и опазване на архитектурното наследство.
Един от реализираните обекти, с който най-много се гордея, е храм-параклиса „Св. Георги Победоносец“ в Приморски парк - Бургас, посветен на 100-годишнината от подвига на загиналите войни и офицери от 24-ти Черноморски пехотен полк на Н.В.Ц. Елеонора през Балканските войни 1912-13 год.
В рамките на последните години от екип на „Гебуплан“ с мое участие бяха проектирани реконструкцията и модернизацията на няколко рибарски пристанища по нашето Черноморско крайбрежие – в гр. Черноморец, гр. Поморие, гр. Созопол.
В момента проектираме и няколко жилищни сгради от различен тип, но особено интересна за мен е работата по реставрацията и основния ремонт на няколко стари храма в община Малко Търново, кандидатстващи за европейско финансиране по Програмата за развитие на селските райони. Всеки от тях притежава уникална история, преплетена с нашата национална съдба – повечето църкви са разрушавани и преизграждани по няколко пъти, в много от тях се съхраняват икони и други художествени ценности, пренесени от други, разрушени наши храмове при обезбългаряването на Източна Тракия през 1913 год.
