Топ 10 на най-яките соц автомобили
Добър за едни и кофти за други, соцът е част от нашето минало. И като такова е добре да го уважаваме. И от време на време да си го припомняме. По времето на развития социализъм, повечето семейства имаха достъп до Вартбург от Кореком и Москвич от Мототехника, но само ако ти е дошъл редът. По-имотните си купуваха полски FIAT, а по-скромните залагаха на Трабантчета. Това беше автомобилният соц. В който връзките в СБА бяха с решаващо значение, а умението да разглобиш Москвича на път за морето беше ключово за пътешествие с автомобил.
10. Skoda Garde/Rapid
Соцът беше характерен с отсъствието на коли със сърце. Единствените спортни купета, които социалистическата автоиндустрия предлагаше бяха в лицето на Skoda Garde/Rapid. Първата беше базирана върху познатата Skoda 105 L, а втората върху наследникът 135. Но и те не бяха достъпни за всички. Срещите с Garde/Rapid по улиците бяха истинска рядкост, а възможностите им – относително скромни.
Въпреки това, със задно разположения двигател и задното предаване, двете шкоди бяха смятани за соц. версията на Porsche. Британското списание Auto Car and Motor дори обявява Garde и Rapid за Porsche-то на бедняците заради отличното й пътно поведение. С оригиналните алуминиеви джанти или в изключително рядката версия кабриолет, двете Шкоди започват да привличат колекционерите.
9. ЗАЗ 968 М
Абревиатурата ЗАЗ да се чете като „Завод Автомобилных Зверы”, гласеше закачката от соца по адрес на тази кола. Нашенските зевзеци пък я разчитаха като "Заплаха за Автомобилите на Запад". За нея се твърдеше, че е отмъщението на Хрушчов, без да се обяснява как и защо. Но пък в Съюза си я знаеха като Чебурашка. В чест на истината, ЗАЗ-ките от тези години бяха смислени, но много капризни машинки. Плагиатствани от NSU Prinz със задно разположен двигател с въздушно охлаждане, зазките бяха калени в много битки. Сред странностите й са 4 цилиндровия V образен мотор, с кофти охлаждане и вградената бензинова печка. Заради нея в студените дни разходът на гориво е бил огромен, а отдаваната от печката топлина не е подлежала на контрол. Или се печеш, или зъзнеш – по избор. 968 М вероятно е единственият автомобил в цялата вселена, който има дупка на пода, близо до скоростния лост. Твърди се, че е особено удачна за риболов върху замръзнало езеро.
8. ВАЗ 2101 – Жигули
Най-рафинираният руски автомобил всъщност е италиански. Жигулата е лицензно копие на FIAT 124, Кола на годината за 1967-а. Малко известен факт е, че този FIAT е бил произведен в няколко бройки и у нас, но под името Пирин.
Първите жигули са били смятани за изключително сполучливи, тъй като двигателите им са били произведени в Италия и руският конструкторски гений не е пипал нищичко по тях. Това обаче не е точно така. Копейката, както е известна 2101 в СССР, е била с 800 промени, спрямо чертежите на FIAT. Сред тях е отпадането на дисковите спирачки отзад, увеличаването на просвета, усилени са окачването и каросерията. Освен с пословичната си простота и смислена надеждност, Жигулите са известни и с рекордните 22 секунди, за които са се ускорявали до 100 км. час. Все пак, 58 к.с. в началото на 70-те, не могат да правят чудеса. Грубо казано, ВАЗ 2101 е част от почти всяка Лада, произведена през втората половина от миналия век. Почти всички машини на Волжските автомобилни заводи, с изключение на моделното семейство Самара, носят елементи и технологии, вграждани в Жигулата.
7. Tatra 603
Произвеждана между `56 и `75 г., Tatra 603 е сред най-забележителните автомобили на социалистическия строй. Правена е в три серии и когато новата е излизала на пазара, старите автомобили са били връщани в завода за обновяване и реконструкция. Така често пъти се е стигало до замяна на части от стара серия с такива от по-нова. Поради което днес е изключително трудно да датираш с точност една Tatra 603. По-забележителното в нея обаче е двигателят – V8 скрит в багажника. Дори и Citroen нямат толкова … прекален дизайн. За близо двайсетгодишния цикъл на производство са сглобени 20 442 машини, повечето от тях на ръка. Днес са изключителна рядкост, защото по това време е можело да бъдат притежавани само от висшата партокрация, въпреки че няколко екземпляра са стигнали до частни клиенти в бившата ГДР.
6. Лада Нива
Ултимативният всъдеход на САЩ беше Jeep Wrangler, на Европа – Land Rover, а на Азия – Toyota Land Cruiser. Но всички страни отвъд Желязната завеса имаха Лада Нива. Която беше и все още е изключително добър всъдеход с гумите като тарелки, понижаващите предавки и блокаж на диференциала. Тя е толкова добра, че дори вечно киселият Джеръми Кларксън от Топ Гиър я харесва. Смята се за първото SUV, тъй като е с независимо окачване и самоносеща каросерия. Производството на Лада Нива започна през 1977 г., като с минимални промени продължава и до днес. И все още се продава с комплект инструменти, с които можеш да разглобиш и ремонтираш половината кола.
5. ГАЗ 21 Волга
Първата Волга е важна за руснаците, колкото и Citroen DS за французите. Първият голям, достъпен и относително разкошен автомобил на СССР е именно ГАЗ 21, който е първият модел с името Волга. Колата се е барала за истински масов лукс със падащите предни седалки, запалката за цигари и 3 бандовото радио. Била е произвеждана в различни версии, някои от тях с автоматична трансмисия, а други с V8 двигател. Те обаче са били продавани единствено на КГБ. Стандартния агрегат е 4 цилиндров с максимална мощност от 70 к.с. В добри дни.
4. ЗиЛ 114 и 117
Това бяха служебните автомобили на партийната върхушка. Задължително запердени, задължително черни и плашещо огромни. Като почти всеки по-засукан руски автомобил, този ЗиЛ е клонинг на щатския Chrysler Imperial от средата на 60-те години. Моделът 114 е с дължина от 6,30 м., а модификацията 117 е с около половин метър по-къса. Двигателят е V8 с работен обем от 6,9 литра с максимална мощност от 300 к.с., достатъчни за скорост от 190 км./час. Най-якото на тези ЗиЛ-ове са ел.стъклата, климатика, централното заключване и атермичните стъкла. Произведени са в по-малко от 200 бройки, което днес ги прави изключително ценни.
3. Melkus RS 1000
Немският автомобилен състезател Хайнц Мелкус е записал името си в автомобилната история с това, че е успял да организира производството на спортен автомобил в бившето ГДР. Между 1959 и 1986 г. са произведени бутиковите 101 бройки с марката Melkus. Те са използвали задвижването на Вартбург 353, най-вече три цилиндровия двутактов двигател с увеличена до 88 к.с. мощност. Тази модификация е вдигала внушителните 210 км./час, докато стандартното изпълнение със заводски двигател на Вартбург е предлагало Vmax от 165 км./час. Шасито е тръбна рама, а каросерията е от стъклопласти. В рамката на предното стъкло е бил вграден ролбар, както и зад водача. Част от магията на тази кола идва от вратите тип „пеперуда” – нечуван разкош за соцлагера. Преди година, германците от Melkus представиха възродената марка и наследникът на тази кола -моделът RS 2000. За разлика от първата машина, тя е с доста по-юнашки двигател.
2. Москвич 412
Москвичът влиза в непреходната класация на соц возилата на завидната втора позиция, благодарение на комплексната си история и безграничната аграрна любов, която събира. Известен с безконечна товароносимост, московецът печели точки в сърцето ни с два слабо известни факта. Моделното семейство 408/412 е било продавано с два двигателя – единият на BMW, а другият от Opel Kadett. Дефорсирания вариант е бил сред най-продаваните в България през 70-те години на миналия век.
Абревиатурата АЗЛК у нас се четеше като „Ах-Защо-Ли го-Купих”, но всъщност означава „Автомобильный завод имени Ленинского комсомола“. Никой не казва как се е чувствал ленинския комсомол, когато братушките са изнесли цялата производствена линия на Опел от Бранденбург в Москва след края на Втората световна война. Първият истински московец, всъщност е сглобен в СССР Kadett, наричан на шега от руснаците с нежното име „Опел Фиатович”.
1. ЗИЛ 112 С
През 1962 г., когато се състои първият в историята групов полет на корабите Восток-3 и Восток-4, а Нобеловата награда за физика получава съветският учен Лев Давидович Ландау, на състезателните трасета се появява ЗиЛ-112 С. Както във всичко друго, СССР се старае да не изостава от останалия свят дори в пистовите състезания. 112 С е последният от цяла серия спортни автомобили на Завод имени Лихачова. Историята им започва още преди Втората световна война с легендарния ЗИС-Спорт.
Съветското ферари е екипирано с V8 цилиндров двигател от ЗИС 110, способен да постигне мощност от 230 к.с., благодарение на четирите си карбуратора. Състезателният ЗИЛ е имал диференциал с ограничител на приплъзването, радиални гуми, един болт за закрепване на джантата, дискови спирачки навсякъде. Всичко това – за първи път в съветски автомобил. Изглежда почти като Ferrari 250, което винаги е приятно.
Максималната му скорост е била 260 км./час, а ускорението от 0 – 100 за около 9 секунди. Това е обяснимо, като се има предвид че кормилната уредба и окачването за този автомобил идват от Волга 21. С модификация на този автомобил, руснаците са правили опити за скоростен рекорд на солено езеро, но се провалили заради дъжд, който съсипал повърхността и гумите не са успели да понесат скорост над 230 км./час в подобни условия. Опитали са да поставят рекорд и за 24 часово поддържане на максимална скорост, но ЗИЛ 112 отново се оказал с кофти късмет. Над Димитровския полигон завалял сняг, който прекратил унищожил рекордьорските амбиции. И все пак легендарния ЗИЛ 112-С си остава най-успешият спортен автомобил на завода Лихачов.
Извън класацията, но в сърцата на всички соц авто-мото любители
Перманентен повод за кофти шеги на тема картон и пластмаса, Трабантите ще останат емблема на достъпната социалистическа моторизация. Двутактовите им двигателчета се мажат с изсипване на масло директно в резервоара. Ако не уцелиш пропорциите, Трабитата произвеждаха димна завеса след себе си, поради което носеха прякора „Пръдливия Ханс”. Въпреки комичния си външен вид, социалистическата практика доказа Трабантите като добри и надеждни автомобили. А картонените им каросерии не ръждясваха, за разлика от братята Москвичи.
Източник:
www.gtmagazine.net
