Когато говорим за най-красивите и вдъхновяващи места около Бургас, едно от първите, което заслужава внимание, без съмнение е Мандренското езеро. Разположено на юг от града, езерото се разкрива с широки, спокойни води, в които небето се оглежда с дълбочина и мекота, напомняща на прочутото езеро Лугано в Швейцария. А гледките? Те могат да спрат дъха – особено по залез, когато хоризонтът се разтваря в златисто и розово.
И въпреки това, мястото остава някак недооценено. Във всяка една нормално развиваща се държава, район с такава природна даденост би бил център на внимание – с нискоетажно, уютно строителство, малки кооперации, семейни къщи с дворове, зеленина, алеи, кафенета с изглед към водата. Хората биха се стекли тук не просто за да живеят, а за да се чувстват част от нещо красиво и спокойно. Но в България, по стара традиция, мисленето ни често се върти в тесните рамки на панелни комплекси, блок до блок, улица до улица – презастрояване в централната градска част и пълно пренебрежение към местата с потенциал.
Реално, днес срещу цената на един апартамент в „Славейков“ или „Изгрев“, човек може да изгради просторна къща с двор някъде край Мандрата – с въздух, гледка, тишина. Парадоксът е, че дори транспортно разстоянието не е кой знае какъв проблем – от Меден рудник до центъра на Бургас са около 20 минути, а ако живееш в село или махала покрай езерото, ще добавиш още 10 минути. Това е напълно разумна цена за живот в тишина и с изглед към езеро.
Тогава защо хората не го правят? Отговорите са няколко. На първо място – липсата на добра инфраструктура и обществен транспорт. Общината все още не е насочила усилия към развитието на тази зона – няма редовни автобусни линии, няма пешеходни и велоалеи, липсва планиране и публична визия за интеграция на района с града. На второ място – инвеститорите предпочитат да строят в „сигурното“ – там, където вече има трафик, макар и цената да е още един блок, натикан в тясно пространство между други сгради.
Истината е, че с малко усилия – добра пътна връзка, организиран градски транспорт и смислена урбанистична концепция – районът около Мандренското езеро може да се превърне в новото лице на Бургас. Там, където хората живеят по-тихо, по-зелено, по-качествено. И именно инвеститорите, заедно с общината, трябва да насочат усилията си натам – не само с поглед върху парите, а и с разбиране за това какво може да бъде Бургас като град на бъдещето.
Време е да се отворим към тези скрити кътчета около нас. Защото красотата не е само в центъра – тя често е малко встрани от пътя, там, където тишината среща водата.
