Тема на срещата: „Полицентричният свят: инструкции за употреба“
Пленарната сесия се модерира от научния директор на Фондацията за развитие и подкрепа на Международния дискусионен клуб „Валдай“ Фьодор Лукянов.
Фьодор Лукянов:
Дами и господа, гости на клуба „Валдай“!
Започваме пленарната сесия на 22-ия годишен форум на Международния дискусионен клуб „Валдай“. За мен е голяма чест да поканя президента на Руската федерация Владимир Путин на тази сцена.
Г-н Президент, много Ви благодаря, че отново намерихте време да се присъедините към нас. Клубът „Валдай“ има огромната привилегия вече 23 последователни години да разговаря с Вас по най-актуалните въпроси. Не вярвам някой друг да има подобен шанс.
22-ата среща на клуба „Валдай“, която продължи през последните три дни, носеше заглавието „Полицентричният свят: инструкции за употреба“. Опитваме се да преминем от обикновеното разбиране и описание на този нов свят към практическата страна: как да живеем в него, защото все още не е напълно ясно.
Може да се смятаме за напреднали „потребители“ на този свят, но все пак сме само потребители. Вие обаче сте поне механик, а може би дори инженер на този полицентричен световен ред. Затова с нетърпение очакваме Вашите насоки.
Президентът на Русия Владимир Путин:
Едва ли бих могъл да формулирам готови инструкции или правила за употреба – и това не е и нужно. Хората често искат инструкции само за да не ги следват по-късно. Тази формула е добре известна.
Позволете ми да изкажа своето виждане за това какво се случва в света, каква е ролята на нашата страна и как виждаме перспективите за неговото развитие.
Международният дискусионен клуб „Валдай“ се събира вече за 22-ри път, а тези срещи са се превърнали в нещо повече от добра традиция. Дискусиите тук предоставят уникална възможност да се оцени глобалната ситуация безпристрастно и всеобхватно, да се открият промените и да се осмислят.
Безспорно силата на клуба е в готовността и способността на участниците да гледат отвъд баналното и очевидното. Те не просто следват дневния ред, наложен от глобалното информационно пространство – което интернетът едновременно обогатява и замъглява – а поставят собствени въпроси и предлагат различна визия. Те се опитват да повдигнат завесата, която крие бъдещето. Това не е лесна задача, но често тук, във „Валдай“, тя се постига.
Ние многократно сме отбелязвали, че живеем в епоха на много бързи и дори радикални промени. Разбира се, никой от нас не може напълно да предвиди бъдещето. Но това не ни освобождава от отговорността да сме готови за него. Както показват последните събития, трябва да сме готови за всичко. В такива периоди на историята всеки носи особена отговорност – за собствената си съдба, за съдбата на страната си и за света като цяло. Днес залогът е изключително висок.
Както вече бе споменато, тазгодишният доклад на клуба „Валдай“ е посветен на многополюсния, полицентричен свят. Темата отдавна е на дневен ред, но сега тя изисква специално внимание – и тук напълно съм съгласен с организаторите. Многополюсността вече е факт и определя рамките, в които действат държавите. Позволете ми да обясня какво прави настоящата ситуация уникална.
Първо. Днешният свят предоставя много по-отворено, бих казал дори творческо пространство за външна политика. Нищо не е предопределено; развитието може да тръгне в различни посоки. Много зависи от точността, последователността и внимателността на действията на всеки участник. Но в това пространство е лесно и да се изгубиш – и виждаме, че това често се случва.
Второ. Пространството на многополюсността е силно динамично. Промените се случват бързо, понякога внезапно, буквално за една нощ. Трудно е да се подготвим и често е невъзможно да предвидим. Трябва да реагираме незабавно, в реално време.
Трето. Особено важно е, че това ново пространство е по-демократично. То отваря възможности за широк кръг политически и икономически играчи. Никога досега толкова много страни не са имали амбицията и способността да влияят на ключовите регионални и глобални процеси.
Четвърто. Културните, историческите и цивилизационните особености на различните страни играят все по-голяма роля. Нужно е да се търсят точки на контакт и сближаване на интересите. Никой вече не е готов да играе по правила, написани от някой друг и наложени „отвъд океана“.
Пето. Решенията са възможни само въз основа на договорености, които удовлетворяват всички заинтересовани или поне преобладаващото мнозинство. В противен случай няма да има жизнеспособно решение, а само гръмки фрази и безплодна игра на амбиции.
И накрая. Възможностите и опасностите на многополюсния свят са неразривно свързани. Отслабването на диктата, който характеризираше предишната епоха, и разширяването на свободата за всички несъмнено е положително развитие. Но именно в такива условия е много по-трудно да се намери устойчив баланс – а това е риск само по себе си.
