Да спрем с глупостите. Това, което се вижда по улиците, не е „немарливост“. Това е умствена и морална кал. Фасът, хвърлен през прозореца на колата, е подпис под едно изречение: „Аз съм боклук и мястото ми е сред боклука.“ Толкова е просто.
Хора, които хвърлят фасове, хартии, торбички и кенове по улиците, не са „граждани“. Те са движещи се пепелници. Биологичен отпадък с шофьорска книжка. Нещо между примат и торба със смет, но без извинението на инстинкта. Животните не цапат там, където живеят. Вие го правите. Значи сте под тях.
Няма значение дали караш BMW, скутер или градски автобус. Ако от прозореца ти излита фас – ти си мърляч. Ако оставяш боклука „до коша“ – ти си мърляч. Ако казваш „някой ще го изчисти“ – ти си паразит. Не гражданин. Паразит.
И най-гнусното – самодоволството. Това мазно, тъпо спокойствие на хора с празни глави:
„Е, к’во толкова?“
Това „к’во толкова“ е причината градът да изглежда като след бягство на стадо идиоти. Това не е липса на възпитание. Това е липса на мозък.
После същите отпадъци мрънкат:
– „Градът бил мръсен“
– „Няма ред“
– „Нищо не става“
Не, нищо с вас не става. Вие сте проблемът. Не общината. Не чистачите. Не кошчетата. Вие – с манталитет на сметище и ценности, равни на нула. Даже под нулата.
Бургас не е свиня. Свинете поне знаят къде да серят.
Бургас е град, населен с твърде много хора, които не заслужават да живеят в град.
Ако се разпознаваш в този текст – честито. Това е първата интелектуална дейност, която си извършил днес.
