Езерото бе зарибено с 4 тона бял амур, който трябва да изпасе тръстиката по дъното
12 500 риби от вида бял амур бяха пуснати днес във водите на бургаското езеро Вая, което е и най-голямото естествено сладководно езеро в страната. Инициативата е на Община Бургас и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/.
Зарибяването с 4-те тона бял амур е с цел редуциране на бурното развитие на водната растителност във водоема.
„Следващият месец ще пуснем на вода и каяците, за да осигурим още една атракция за гражданите и туристите, които ще могат да се насладят на красотата, която предлага езерото Вая.“, сподели кметът Димитър Николов, който бе сред присъстващите.
Всички изисквания по процедурата за зарибяване са спазени. Рибата е с местен произход от български развъдник – язовир Крушево /гр. Карнобат/, за да може да се адаптира по-лесно. Тя е придружена с всички необходими ветеринарно-медицински документи и сертификат за произход. Самите екземпляри са с размери над 300 – 400 гр., за да могат да оцелеят в новата среда на обитание и да израснат по-бързо. Това разказа изпълнителният директор на ИАРА-Бургас Антонио Кръстев.
Поставена е охрана и видеонаблюдение на еко зона Вая, а охранителни екипи с лодки на ИАРА и ловно-рибарското дружество ще осигуряват ежедневен контрол срещу бракониерските набези. Уловът в езерото е разрешен само за любители рибари /въдичари/, но след изтичане на забраната за риболов през май. Изрично забранено е употребата на мрежи във водоема.
Използването на бял амур за борба с водната растителност или т. нар. биологичен метод бе избран от ИАРА, Асоциацията на природозащитните организации, ловно-рибарските дружества и клубовете по спортен риболов и Института по рибарство в Пловдив като най-подходящата алтернатива за езерото пред пръскането с химични препарати и механичното косене.
Най-ефикасния и природосъобразен метод – естественото намаляване на растителността във водоема чрез използването на бял амур, който се храни с нея. Езерото Вая е уникален природен обект, обитаван от много видове защитени птици и затова не предполага използването на химикали и машини. Биологичният метод изисква по-малко разходи и е с най-добър потенциал за дългосрочно управление на водната растителност.
Белият амур се използва широко за контрол на растителността в канали, язовири, рибовъдни басейни и др. водоеми. Той е бързорастящ вид, който в язовирите може да надхвърли тегло от 30-35 кг. и дължина над 1.20 м., а консумираните количества са от 50-60 % до около 2-3 пъти надвишаващи собственото му тегло.
Растителността в езерата е полезна, когато покрива около 15-20 % от площта на водоемите. Тя представлява хранителен ресурс, среда за обитаване на рибите и източник на кислород във водата. Когато растителността нарастне започва да се конкурира с фитопланктона, който е част от хранителната верига на рибите, ограничава мястото за движение на рибите, намалява водната площ и е причината за възникване на замори при рибите.
Освен кмета Димитър Николов и директора на ИАРА-Бургас Антонио Кръстев на събитието присъстваха още представители на Ловно-рибарско дружество „Лебед“ и Областната дирекция по „Безопасност на храните“.
[gallery type="slideshow" ids="72019,72018,72016,72015"]
12 500 риби от вида бял амур бяха пуснати днес във водите на бургаското езеро Вая, което е и най-голямото естествено сладководно езеро в страната. Инициативата е на Община Бургас и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/.
Зарибяването с 4-те тона бял амур е с цел редуциране на бурното развитие на водната растителност във водоема.
„Следващият месец ще пуснем на вода и каяците, за да осигурим още една атракция за гражданите и туристите, които ще могат да се насладят на красотата, която предлага езерото Вая.“, сподели кметът Димитър Николов, който бе сред присъстващите.
Всички изисквания по процедурата за зарибяване са спазени. Рибата е с местен произход от български развъдник – язовир Крушево /гр. Карнобат/, за да може да се адаптира по-лесно. Тя е придружена с всички необходими ветеринарно-медицински документи и сертификат за произход. Самите екземпляри са с размери над 300 – 400 гр., за да могат да оцелеят в новата среда на обитание и да израснат по-бързо. Това разказа изпълнителният директор на ИАРА-Бургас Антонио Кръстев.
Поставена е охрана и видеонаблюдение на еко зона Вая, а охранителни екипи с лодки на ИАРА и ловно-рибарското дружество ще осигуряват ежедневен контрол срещу бракониерските набези. Уловът в езерото е разрешен само за любители рибари /въдичари/, но след изтичане на забраната за риболов през май. Изрично забранено е употребата на мрежи във водоема.
Използването на бял амур за борба с водната растителност или т. нар. биологичен метод бе избран от ИАРА, Асоциацията на природозащитните организации, ловно-рибарските дружества и клубовете по спортен риболов и Института по рибарство в Пловдив като най-подходящата алтернатива за езерото пред пръскането с химични препарати и механичното косене.
Най-ефикасния и природосъобразен метод – естественото намаляване на растителността във водоема чрез използването на бял амур, който се храни с нея. Езерото Вая е уникален природен обект, обитаван от много видове защитени птици и затова не предполага използването на химикали и машини. Биологичният метод изисква по-малко разходи и е с най-добър потенциал за дългосрочно управление на водната растителност.
Белият амур се използва широко за контрол на растителността в канали, язовири, рибовъдни басейни и др. водоеми. Той е бързорастящ вид, който в язовирите може да надхвърли тегло от 30-35 кг. и дължина над 1.20 м., а консумираните количества са от 50-60 % до около 2-3 пъти надвишаващи собственото му тегло.
Растителността в езерата е полезна, когато покрива около 15-20 % от площта на водоемите. Тя представлява хранителен ресурс, среда за обитаване на рибите и източник на кислород във водата. Когато растителността нарастне започва да се конкурира с фитопланктона, който е част от хранителната верига на рибите, ограничава мястото за движение на рибите, намалява водната площ и е причината за възникване на замори при рибите.
Освен кмета Димитър Николов и директора на ИАРА-Бургас Антонио Кръстев на събитието присъстваха още представители на Ловно-рибарско дружество „Лебед“ и Областната дирекция по „Безопасност на храните“.
[gallery type="slideshow" ids="72019,72018,72016,72015"] 
