Има деца, невинни за орисията си. Но дошли на бял свят с клеймото - деца с увреждания. Някои, носят кръста си заради лекарска небрежност, други-просто съдбата ги е поставила на изпитание. Но те не са виновни за това. Те са като останалите, с една едиствена разлика-искат малко по-голямо внимание и отношение, топло отношение. Така ли се получава в действителност...? Задавам си въпроса всеки ден и все по-често напоследък, след като от преди няколко дни медиите гръмнаха с поредната гнусна новина, която за съжаление е истина- 13 годишно момиче с аутизъм е изнасилено.
В каква държава живеем ,за Бога-щом такива деца стават мишена на низки страсти, тормоз и подигравки. Какъв човек/ аз имам друго определение за него/ трябва да си, за да посегнеш на такова дете, пък и на каквото и да е дете? И вместо да започне веднага разследване по случая, а злосторникът да си посипе главата с пепел, компетентните органи да го задържат, напротив-започва лудо оправдаване как това не било такова, ами онакова.....
Не е ли абсурдна цялата ситуация. Учители, преподаватели от това училище, вместо да се смирят и да потърсят вината, виновника, грешката, престъплението, искат да замажат следите и да се приключи...Да, ама не! Оказа се,че тук в същото 4 помощно училище в Княжево тормозът с децата е нещо обичайно и нормално. А в една европейска страна, това би било наречено НЕНОРМАЛНО.
Друга майка разказа за издевателства над детенцето й, давали му розови хапчета, утре може някой друг родител да изплаче болката си....Само тези майки и татковци знаят какво е да отглеждаш такова дете, каква борба е, колко сила трябва и колко любов. Само те си знаят... и когато получат ненормално отношение на уж нормални хора към децата си, чакат подкрепа от институциите. Такава каквато трябва да е...
Но институциите мълчат за сега и за този случай и за редица като него...като глухи и слепи са . А тишината е раздирана само от възмутения глас на всички пострадли родители, които чакат подкрепа .
Ще завърша с думите на майката на насилената Ана-Мария, не защо думите ми не стигат, просто няма по-мощен апел от този на една наранена майка: „Трябва да защитим децата, които не разбират какво се случва. Застанете до мен, имам нужда от Вашата подкрепа, ПОМОГНЕТЕ и на другите деца, за да не стават играчки в ръцете на болните мозъци...”
Защо децата с увреждания стават деца втора употреба в България
Има деца, невинни за орисията си. Но дошли на бял свят с клеймото - деца с увреждания. Някои, носят кръста си заради лекарска небрежност, други-просто съдбата ги е поставила на изпитание. Но те не са виновни за това. Те са като останалите, с една едиствена разлика-искат малко по-голямо внимание и отношение, топло отношение. Така ли се получава в действителност...? Задавам си въпроса всеки ден и все по-често напоследък, след като от преди няколко дни медиите гръмнаха с поредната гнусна новина, която за съжаление е истина- 13 годишно момиче с аутизъм е изнасилено.
В каква държава живеем ,за Бога-щом такива деца стават мишена на низки страсти, тормоз и подигравки. Какъв човек/ аз имам друго определение за него/ трябва да си, за да посегнеш на такова дете, пък и на каквото и да е дете? И вместо да започне веднага разследване по случая, а злосторникът да си посипе главата с пепел, компетентните органи да го задържат, напротив-започва лудо оправдаване как това не било такова, ами онакова.....
Не е ли абсурдна цялата ситуация. Учители, преподаватели от това училище, вместо да се смирят и да потърсят вината, виновника, грешката, престъплението, искат да замажат следите и да се приключи...Да, ама не! Оказа се,че тук в същото 4 помощно училище в Княжево тормозът с децата е нещо обичайно и нормално. А в една европейска страна, това би било наречено НЕНОРМАЛНО.
Друга майка разказа за издевателства над детенцето й, давали му розови хапчета, утре може някой друг родител да изплаче болката си....Само тези майки и татковци знаят какво е да отглеждаш такова дете, каква борба е, колко сила трябва и колко любов. Само те си знаят... и когато получат ненормално отношение на уж нормални хора към децата си, чакат подкрепа от институциите. Такава каквато трябва да е...
Но институциите мълчат за сега и за този случай и за редица като него...като глухи и слепи са . А тишината е раздирана само от възмутения глас на всички пострадли родители, които чакат подкрепа .
Ще завърша с думите на майката на насилената Ана-Мария, не защо думите ми не стигат, просто няма по-мощен апел от този на една наранена майка: „Трябва да защитим децата, които не разбират какво се случва. Застанете до мен, имам нужда от Вашата подкрепа, ПОМОГНЕТЕ и на другите деца, за да не стават играчки в ръцете на болните мозъци...”
