Първият тур показа сериозна разлика между двамата кандидати зад граница. Междувременно ЦИК съобщи за спрели машини в 21 секции и за намерени контролни разписки в чантата на председател на СИК в Шумен. Има основания тези случаи да бъдат проверени докрай, но към момента няма публично доказателство за предварително организирана измама.
При обработени 100% от протоколите от чужбина на първия тур Андрей Гюров и Георги Кандев получиха 45,79% от гласовете, а Илияна Йотова и Кирил Вълчев — 22,79%. В абсолютни числа това са около 37 000 гласа за Гюров срещу 18 500 за Йотова. Ако тази разлика се запази и на балотажа, Гюров ще спечели вота зад граница. Тя обаче не заличава автоматично преднината на Йотова от първия тур в страната, която е около 42 700 гласа.
Машинното гласуване също донесе конкретни поводи за проверка. Към 16:00 ч. ЦИК съобщи, че машините са спрели в 21 секции в страната. В 13 от тях гласуването е продължило с хартиени бюлетини, а в останалите осем — с втора машина. Отделно РИК в Шумен е подала сигнал за контролни разписки, намерени в чантата на председател на секционна комисия. ЦИК заяви, че не знае как са попаднали там и че случаят трябва да бъде изяснен от полицията и прокуратурата.
Това не е единственият проблем с отчитането на машинния вот. След първия тур бяха съобщени случаи на разминаване между броя на подписите в списъците и отчетените от машините гласове, както и повреди, при които устройствата не са записвали коректно вота. ЦИК промени указанията за работа с машините преди балотажа. Техническите дефекти и разминаванията заслужават проверка, но сами по себе си не доказват, че някой е организирал манипулация.
Контролът трябва да се види в протоколите и физическото преброяване. Машината отпечатва разписка, която избирателят пуска в отделна кутия. След края на гласуването секционната комисия отчита резултата, а видеонаблюдението от преброяването се излъчва и записва. Именно сравнението между машинния протокол, контролните разписки, подписите в списъците и видеозаписа ще покаже дали има несъответствия и как са възникнали.
Затова случаят в Шумен не бива да се подминава с общото обяснение „технически проблем“. Трябва да стане ясно колко разписки са намерени, за коя секция се отнасят, кой е имал достъп до тях и дали данните им съвпадат с протокола и видеозаписа. До изясняването на тези въпроси може да се говори за сериозен сигнал и съмнение, но не и за доказана изборна измама.
