В Бургас отново възниква абсурдна ситуация пред основно училище „Петко Рачев Славейков“. Родител е санкциониран от служители на Първо РПУ, след като спрял за кратко, за да вземе детето си след края на учебните занятия.
Нарушението според фиша е „несъобразяване с пътен знак В28 – забранено е паркирането“. Причината – шофьорът е слязъл от автомобила.
Тук започва истинският парадокс.
По правилата на училището малките ученици, особено до трети клас, не се пускат сами да напуснат двора. Учителите ги предават лично на родител или придружител. Това означава едно – родителят е длъжен да слезе от автомобила и да отиде до входа, за да вземе детето си.
Тоест държавата и училището изискват родителят да слезе и да вземе детето си лично. В същото време полицията го санкционира именно за това действие, защото автомобилът остава без водач и престоят се тълкува като паркиране.
Така се получава пълен институционален абсурд.
Община Бургас не е осигурила обособено място за кратък престой или зона за „kiss and ride“, където родителите да могат безопасно да спират за минута и да приберат децата си. Родителят спира за кратко, изпълнява задължението си да вземе детето от учителя и за тази една минута получава глоба.
Преди време по темата е проведен разговор с комисар Марин Димитров. Тогава той увери, че родители, които изчакват децата си пред училището, няма да бъдат санкционирани.
Днес практиката показва друго.
Родителят е длъжен да вземе детето си лично. Няма място, на което да спре. Ако слезе – получава глоба.
В този момент вече не говорим само за закон, а и за морал и преценка.
Да, полицейският служител изпълнява задълженията си. Но когато човек вижда очевидния абсурд – родител, който за минута е спрял, за да вземе детето си – възниква естественият въпрос. Трябва ли законът да се прилага механично, без никаква човешка преценка.
Защото обществото очаква от полицията не само да санкционира, а и да защитава реда с разум.
Когато системата създава ситуация, в която родител няма къде да спре, но е длъжен да вземе детето си, наказанието започва да изглежда като лов на лесна жертва.
Законът трябва да служи на хората. Не хората да попадат в капаните на лошо организираната среда.
И тук идва истинският въпрос. Не дали полицаят е написал фиша по правилата, а дали институциите са създали условия родителите изобщо да не попадат в такава ситуация.
