Скандален случай на поредната отказана хоспитализация в София. Дъщерята на 72-годишен мъж с коронавирус разказа как с линейка ходели по мъките и накрая стигнали до Своге, където баща ѝ почина. Кошмарни 48 часа е преживяло семейството в търсене на свободни легла в столицата. Разказът е на Мария Тенчева, която въпреки всичко пред bTV не обвини лекарите, но не може да проумее защо системата не работи.
Имаше две впечатляващи реплики от нейна страна: "Може би трябваше да излъжа, че баща ми не е с коронавирус" и "Моята грешка беше, че го подложих на цялото това изпитание в тежкото състояние, в което беше". В края на разказа си тя призова всички да не неглижират COVID-19. "Татко беше на санаториум в Павел Баня. На 72 г. беше и винаги е бил активен и работеше до последно. Нямаше други заболявания. След санаториума отиде във ВМА за PCR тест, но е имало страшно много хора и той не е успял да дочака на опашката. Тръгва си и отива пак в сряда. Казали са му, че ако тестът е положителен, ще му се обадят, ако не – "да си гледа живота", започна да разказва Мария. Само че баща ѝ не се е чувствал добре. Тя започва да звъни на Спешна помощ. Чака линейката с часове. Това се случва в петък. След като линейка все пак идва, отиват пред Националното координационно звено. Оттам ѝ казват, че няма къде да приемат баща ѝ, който междувременно се влошава. Мария разказа, че още в линейката екипът ѝ е казал, че е безсмислено да качват баща ѝ в линейката, защото няма къде да го закарат за прием. В частна столична болница също отказват да приемат баща ѝ. "Извикаха полиция, за да освободя линейката, аз го качих в колата си, за да го заведа някъде", спомни си още дъщерята на починали мъж.
"Единственият въпрос беше с COVID ли е и аз сега си давам сметка, че може би трябваше да излъжа, че не е с COVID", призна с огорчение Мария. След обикаляне по софийските улици става ясно, че в "Света Анна" има едно място за прием. Когато отиват там обаче за хоспитализацията, чакането отново е с часове. Семейството на Мария разбира, че може да закара баща си в Своге. Вдигат се и тръгват натам. Разбират обаче, че всъщност там нямат реанимация. "Въобще някакъв пълен абсурд", заключи Мария. "Отиваме в Своге, там няма реаниция. То не беше и чак толкова мое решението, колкото на лекарите. Заведох го на място, където беше безсмислено. Не успях да направя нищо за него. Той нямаше намерение да се предаде, но се изправи пред действителността. Аз го сринах психически", разказва с голямо огорчение Мария. Накрая на разказа си тя призова: "Погрижете се за себе си. Не става въпрос за страх. В момента просто ситуацията изглежда ужасяваща!".
