Родени:
Иван Обретенов (1924 – 1988) - български актьор
Кръстан Дянков (1933 – 1999) - български журналист
Антон Горчев (1939 – 2000) - български актьор
Антон Зафиров Горчев е български актьор. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1963 година. Като малък иска да стане летец, но здравословни причини (прекарана туберкулоза) не му разрешават. Тогава открива страстта си към театъра и киното. Започва кариерата си във Варненския театър, след това Пловдивския и накрая Драматичен театър София.
Умира в мизерия през 2000 година, като през последните 10 години от живота си се препитава с каране на такси, продаване на цветя и други.
Сред най- известните му роли са тези във Време разделно (1988), Сватбите на Йоан Асен (1975), Татул (1972) и Козият рог (1972)
Борислав Средков (1952) - български футболист
Звезделин Минков (1959) - български актьор
Починали:
Лазар Маджаров (1872 – 1907) - български революционер
Димитър Пъшков (1840 – 1926) - български революционер
Георги Шагунов (1873 – 1948) - български композитор
[caption id="attachment_58603" align="alignleft" width="194"]
снимка: celokupnabulgaria[/caption]
Гюрга Пинджурова (1885 – 1971) - българска певица
Гюрга Гюрова Пинджурова е българска оперна и народна певица.
Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е била шестото дете на Гюро Майстора, известен тогава трънски дюлгерин. Като всяка надарена певица, Гюрга започва да пее още от дете песните на своята майка. „След смъртта на баща ми — разказва тя, — майка ни тръгна на работа по чужди къщи и ниви. Лятно време винаги ме водеше на жътва. Оттогава помня жътварските песни и най-вече хубавата песен „Бае, пладне дойде".
В прогимназиалните класове учителите обръщат внимание на малката народна певица. Така Гюрга Пинджурова стига до Държавното музикално училище в София през 1917 г. Там тя учи при голямата наша певица Христина Морфова. По-късно, като държавна стипендиантка, Пинджурова завършва оперно пеене в Пражката консерватория.
Завърнала се в България, Гюрга Пинджурова започва усилена концертна дейност, Учителствува няколко години в своя роден край и от 1934 г, става редовна сътрудничка на Радио София. През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България, като изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. Учителка е по пеене с известни прекъсвания през периода 1923-1938 г. в София, Трън и някои трънски села.
Сътрудничи на детския отдел на Радио София, прави първите си грамофонни записи на арии, художествени и народни песни. През 1936 г. за кратко е хористка в хора на Софийската народна опера. От 1938 г. пее на живо народни песни по Радио София. През 1939 г. се появяват първите и? плочи с народни песни.
След 9 септември 1944 г. развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България.
Характерно за изпълненията на Гюрга Пинджурова е подчертаното емоционално и артистично поднасяне на текста на песните.
През 1951 г. Получава Димитровска награда. За заслугите й към народната музика през 1969 година Гюрга Пинджурова е удостоена със званието "народен артист" .
Умира на 10 ноември 1971 г. в София.
През 1994 и 1995 г. в родния й град се провежда Национален песенен конкурс "С песните на Гюрга Пинджурова". Общинският читалищен дом в града носи името на Гюрга Пинджурова.
Със своя дълбок и емоционален глас, с вярното чувство към народната песен, с умението да внася нещо свое, Гюрга Пинджурова се утвърдждава като една от най-добрите изпълнителки на народни песни. На нея дължим всенародната известност на хубавата партизанска песен „Хей, поле широко".
Атанас Натев (1929 – 1998) - български философ, изкуствовед, литературен теоретик
Александър Баров (1931 – 1999) - български архитект
Събития:
1444 г. — В Битката при Варна кръстоносците, водени от крал Владислав III, претърпяват поражение от османците на султан Мурад II, а Владислав е убит.
1949 г. — Основан е ФК Академик (Свищов).
1952 г. — Състои се премиерата на филма Под игото.
1989 г. — Ноемврийският пленум на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков, след 35-годишното му управление на Народна република България като Генерален секретар на ЦК на БКП.
Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, наричан по-точно Десетоноемврийски пленум, е заседание от 10 ноември 1989 г., на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема 35 години.
Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните на СССР съюзници по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.
В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество („ние имаме работа с недоразвито общество“, „Социализъмът е едно недоносче“) и се начертава рамка на ново обществено устройство — демократично начало на държавата („отива се на принципно ново, където държавата не е главният фактор, а главният фактор са хората“, „очевидно демократизъма и гласността ще вземат широки размери, но когато хората разберат какво работят и какво получават“). Икономическата рамка също се променя („онова съдържание, което се съдържа в западните фирми, концерни, напълно нас ни удовлетворява и без него ние не можем да разгърнем фирмената организация“, „без конвертируемост на нашата валута ние не можем да вървим напред“) от държавно планиране към елементи на частно стопанство („частна практика на всички лекари в свободното време“). За целта се предвиждат промени в конституцията и държавното устройство („отива се към деполитизиране на икономическите отношения и търговските отношения“,„народното събрание, нова конституция, нов устав“). Отчита се трудността на начинанието („Обстановката е изключително тежка. Ще бъде тежка поне година, година и половина, може би две“... „За една страна, малка като България, едно разтърсване... ще бъде фатално“).
При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците, за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител. Различията взимат връх, когато Горбачов не одобрява прозападния курс на развитие, начертан в Юлската концепция от 1987, която залага опити за въвеждане на пазарни механизми и ограничена демокрация, където БКП да не е главен субект на властта. Относно неодобрението на прозападния курс през 1989 г. по-късно Горбачов се изказва противоречиво, че "всичко опира до пазара, до свободното движение на стоки и капитали", но "И у нас, и у вас има "горещи глави", които гледат само на Запад". Живков продължава да опитва да следва старите норми на отношения със СССР: "Живков непрекъснато търсеше западен опит и правеше безуспешни опити да го "присади"... нищо не излизаше, защото той следеше да не се разминем с официалната съветска оценка" (К. Чакъров), което се оказва пречка за въвеждането на новите политически отношения за самостоятелни решения на отделните държави: "което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ... Нямаме никакви претенции и ви желаем успех във всички ваши начинания" (Горбачов).
На 9 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.
Новината започва да се разпространява неофициално.
На пленума вземат участие членове и кандидат членове на ЦК на БКП, Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦK на БКП , Министри и председатели на областните народни съвети (съобщение на БТА в "Работническо дело" 11 ноември 1989 г.).
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.
На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. В придобила за времето си популярност реч Славчо Трънски критикува Живков и най-близките му сътрудници. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“.
Опозицията не се задоволява с Ноемврийския пленум, понеже пленумът не взема никакви решения относно политическия плурализъм и ролята на БКП. В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови улични демонстрации с искания за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември.
На 11-13 декември Централният комитет на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
На 14 декември пред парламента се провежда митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на чл. 1 и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време се обсъжда премахването на член 1, ал. 2 и 3 от конституцията на НРБ, регулираща абсолютната власт на БКП.
Вечерта Петър Младенов прави неуспешен (поради освиркване) опит за обръщение към насъбралите се за съблюдаване на реда. Завършва го с думите: "С този екстремизъм ще докарате България до пропастта". На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата "По-добре танковете да дойдат!". Тази реплика става причина за оставката му на 6 юли 1990 г. след политическия натиск, включително от Андрей Луканов. Петър Младенов не признава да е изричал тази реплика.
На 3 и 4 януари се провеждат „предварителни консултации“ между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на „Национална кръгла маса“, която да очертае рамките на мирния преход".
Съгласно изискването на член 143 от Конституцията Народното събрание гласува отмяната на член първи на 15 януари 1990 г., месец след внасянето на предложението.
Кръглата маса започва заседание от 16 януари до 15 май 1990. Освен премахването на чл. 1 от старата конституция е договорено разпускането на политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност), деполитизиране на армията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция.
Взето е и решение за свикване на Велико народно събрание със задачата да изработи нова конституция.
На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван.
По молба на българското правителствто от 1990 г. (в лицето на премиера Андрей Луканов) комисия от Националната търговска камара на САЩ, начело с Ричард Ран, изготвя национална стратегия за преход към пазарна икономика.
Следващите правителства, според някои източници, отхвърлят, а според други приемат някои от начертаните основни икономически реформи в нея. Според Ричард Ран България прахосва годините до 1997 година в политически хаос.
Двадесет години след Десетоноемврийския преврат и десет години след смъртта на Тодор Живков, само 30% от младите българи смятат, че при демокрацията и пазарната икономика се живее по-добре, отколкото при социализма. В България цари общо усещане за несигурност и носталгия по миналото. Всеки четвърти българин не вярва, че някога ще дойдат по-добри времена, а 15% от младите (между 18-34 г.) не отричат, че при определени обстоятелства авторитарен режим би бил по-удачно решение.
- Свалянето на Живков от власт на 10 ноември 1989 г. е извършено с цел да се удържи властта, но на практика дава начало на верижна реакция, довела до сриване на тоталитарната държава (Михаил Груев, историк)
- Промяната във властта е извършена от хора, чиято цел е да либерализират режима на БКП, но са далеч от мисълта за отказ от ръководната роля на партията или за промяна на икономическите отношения. (Искра Баева, историк)
- Промените в България не започват на 10 ноември, а със създаването на политическата опозиция в началото на 1988 г. Ноемврийският пленум е „вътрешнопартиен преврат“, неуспешен опит на БКП да задържи „стратегическата инициатива“ за себе си. (Желю Желев, лидер на СДС (1989-1990), президент (1990-1997))
- Ключов фактор в събитията е позицията на Кремъл. С дискретната логистична подкрепа от Москва става възможно Живков да подаде оставка в Политбюро без видима съпротива. Приемането на оставката му от Централния комитет на следващия ден (10 ноември) е чиста формалност. (Йордан Баев, историк)
- Промяната на тази дата (10 ноември) не доведе до смяна на властта. Тя запази своя социалистически характер... Пълзящата смяна и преврат се извърши... за периода от януари до юни 1990 г. Носеща конструкция на този преврат бе т. нар. Кръгла маса (Костадин Чакъров, сътрудник на Т. Живков).
По материали от bg.wikipedia.
Антон Горчев (1939 – 2000) - български актьор
Антон Зафиров Горчев е български актьор. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1963 година. Като малък иска да стане летец, но здравословни причини (прекарана туберкулоза) не му разрешават. Тогава открива страстта си към театъра и киното. Започва кариерата си във Варненския театър, след това Пловдивския и накрая Драматичен театър София.
Умира в мизерия през 2000 година, като през последните 10 години от живота си се препитава с каране на такси, продаване на цветя и други.
Сред най- известните му роли са тези във Време разделно (1988), Сватбите на Йоан Асен (1975), Татул (1972) и Козият рог (1972)
Борислав Средков (1952) - български футболист
Звезделин Минков (1959) - български актьор
Починали:
Лазар Маджаров (1872 – 1907) - български революционер
Димитър Пъшков (1840 – 1926) - български революционер
Георги Шагунов (1873 – 1948) - български композитор
[caption id="attachment_58603" align="alignleft" width="194"]
снимка: celokupnabulgaria[/caption]
Гюрга Пинджурова (1885 – 1971) - българска певица
Гюрга Гюрова Пинджурова е българска оперна и народна певица.
Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е била шестото дете на Гюро Майстора, известен тогава трънски дюлгерин. Като всяка надарена певица, Гюрга започва да пее още от дете песните на своята майка. „След смъртта на баща ми — разказва тя, — майка ни тръгна на работа по чужди къщи и ниви. Лятно време винаги ме водеше на жътва. Оттогава помня жътварските песни и най-вече хубавата песен „Бае, пладне дойде".
В прогимназиалните класове учителите обръщат внимание на малката народна певица. Така Гюрга Пинджурова стига до Държавното музикално училище в София през 1917 г. Там тя учи при голямата наша певица Христина Морфова. По-късно, като държавна стипендиантка, Пинджурова завършва оперно пеене в Пражката консерватория.
Завърнала се в България, Гюрга Пинджурова започва усилена концертна дейност, Учителствува няколко години в своя роден край и от 1934 г, става редовна сътрудничка на Радио София. През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България, като изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. Учителка е по пеене с известни прекъсвания през периода 1923-1938 г. в София, Трън и някои трънски села.
Сътрудничи на детския отдел на Радио София, прави първите си грамофонни записи на арии, художествени и народни песни. През 1936 г. за кратко е хористка в хора на Софийската народна опера. От 1938 г. пее на живо народни песни по Радио София. През 1939 г. се появяват първите и? плочи с народни песни.
След 9 септември 1944 г. развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България.
Характерно за изпълненията на Гюрга Пинджурова е подчертаното емоционално и артистично поднасяне на текста на песните.
През 1951 г. Получава Димитровска награда. За заслугите й към народната музика през 1969 година Гюрга Пинджурова е удостоена със званието "народен артист" .
Умира на 10 ноември 1971 г. в София.
През 1994 и 1995 г. в родния й град се провежда Национален песенен конкурс "С песните на Гюрга Пинджурова". Общинският читалищен дом в града носи името на Гюрга Пинджурова.
Със своя дълбок и емоционален глас, с вярното чувство към народната песен, с умението да внася нещо свое, Гюрга Пинджурова се утвърдждава като една от най-добрите изпълнителки на народни песни. На нея дължим всенародната известност на хубавата партизанска песен „Хей, поле широко".
Атанас Натев (1929 – 1998) - български философ, изкуствовед, литературен теоретик
Александър Баров (1931 – 1999) - български архитект
Събития:
1444 г. — В Битката при Варна кръстоносците, водени от крал Владислав III, претърпяват поражение от османците на султан Мурад II, а Владислав е убит.
1949 г. — Основан е ФК Академик (Свищов).
1952 г. — Състои се премиерата на филма Под игото.
1989 г. — Ноемврийският пленум на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков, след 35-годишното му управление на Народна република България като Генерален секретар на ЦК на БКП.
Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, наричан по-точно Десетоноемврийски пленум, е заседание от 10 ноември 1989 г., на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема 35 години.
Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните на СССР съюзници по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.
В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество („ние имаме работа с недоразвито общество“, „Социализъмът е едно недоносче“) и се начертава рамка на ново обществено устройство — демократично начало на държавата („отива се на принципно ново, където държавата не е главният фактор, а главният фактор са хората“, „очевидно демократизъма и гласността ще вземат широки размери, но когато хората разберат какво работят и какво получават“). Икономическата рамка също се променя („онова съдържание, което се съдържа в западните фирми, концерни, напълно нас ни удовлетворява и без него ние не можем да разгърнем фирмената организация“, „без конвертируемост на нашата валута ние не можем да вървим напред“) от държавно планиране към елементи на частно стопанство („частна практика на всички лекари в свободното време“). За целта се предвиждат промени в конституцията и държавното устройство („отива се към деполитизиране на икономическите отношения и търговските отношения“,„народното събрание, нова конституция, нов устав“). Отчита се трудността на начинанието („Обстановката е изключително тежка. Ще бъде тежка поне година, година и половина, може би две“... „За една страна, малка като България, едно разтърсване... ще бъде фатално“).
При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците, за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител. Различията взимат връх, когато Горбачов не одобрява прозападния курс на развитие, начертан в Юлската концепция от 1987, която залага опити за въвеждане на пазарни механизми и ограничена демокрация, където БКП да не е главен субект на властта. Относно неодобрението на прозападния курс през 1989 г. по-късно Горбачов се изказва противоречиво, че "всичко опира до пазара, до свободното движение на стоки и капитали", но "И у нас, и у вас има "горещи глави", които гледат само на Запад". Живков продължава да опитва да следва старите норми на отношения със СССР: "Живков непрекъснато търсеше западен опит и правеше безуспешни опити да го "присади"... нищо не излизаше, защото той следеше да не се разминем с официалната съветска оценка" (К. Чакъров), което се оказва пречка за въвеждането на новите политически отношения за самостоятелни решения на отделните държави: "което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ... Нямаме никакви претенции и ви желаем успех във всички ваши начинания" (Горбачов).
На 9 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.
Новината започва да се разпространява неофициално.
На пленума вземат участие членове и кандидат членове на ЦК на БКП, Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦK на БКП , Министри и председатели на областните народни съвети (съобщение на БТА в "Работническо дело" 11 ноември 1989 г.).
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.
На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. В придобила за времето си популярност реч Славчо Трънски критикува Живков и най-близките му сътрудници. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“.
Опозицията не се задоволява с Ноемврийския пленум, понеже пленумът не взема никакви решения относно политическия плурализъм и ролята на БКП. В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови улични демонстрации с искания за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември.
На 11-13 декември Централният комитет на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
На 14 декември пред парламента се провежда митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на чл. 1 и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време се обсъжда премахването на член 1, ал. 2 и 3 от конституцията на НРБ, регулираща абсолютната власт на БКП.
Вечерта Петър Младенов прави неуспешен (поради освиркване) опит за обръщение към насъбралите се за съблюдаване на реда. Завършва го с думите: "С този екстремизъм ще докарате България до пропастта". На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата "По-добре танковете да дойдат!". Тази реплика става причина за оставката му на 6 юли 1990 г. след политическия натиск, включително от Андрей Луканов. Петър Младенов не признава да е изричал тази реплика.
На 3 и 4 януари се провеждат „предварителни консултации“ между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на „Национална кръгла маса“, която да очертае рамките на мирния преход".
Съгласно изискването на член 143 от Конституцията Народното събрание гласува отмяната на член първи на 15 януари 1990 г., месец след внасянето на предложението.
Кръглата маса започва заседание от 16 януари до 15 май 1990. Освен премахването на чл. 1 от старата конституция е договорено разпускането на политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност), деполитизиране на армията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция.
Взето е и решение за свикване на Велико народно събрание със задачата да изработи нова конституция.
На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван.
По молба на българското правителствто от 1990 г. (в лицето на премиера Андрей Луканов) комисия от Националната търговска камара на САЩ, начело с Ричард Ран, изготвя национална стратегия за преход към пазарна икономика.
Следващите правителства, според някои източници, отхвърлят, а според други приемат някои от начертаните основни икономически реформи в нея. Според Ричард Ран България прахосва годините до 1997 година в политически хаос.
Двадесет години след Десетоноемврийския преврат и десет години след смъртта на Тодор Живков, само 30% от младите българи смятат, че при демокрацията и пазарната икономика се живее по-добре, отколкото при социализма. В България цари общо усещане за несигурност и носталгия по миналото. Всеки четвърти българин не вярва, че някога ще дойдат по-добри времена, а 15% от младите (между 18-34 г.) не отричат, че при определени обстоятелства авторитарен режим би бил по-удачно решение.
