Пепелянки има по ската над плажа в Сарафово, но се крият през лятото от жегите
Марко Иванов е популярен биолог и херпетолог, който отскоро живее в Бургас. Управител е на терариумната експозиция ЗмиярникЪ, която временно е установена на Флората в Морската градина. Този нов проект е планиран отдавна, но отскоро работи съвсем официално. Идеята е е да се превърне в постоянен атракцион край морето, като дори вече има и организирани детски курсове по забавна херпетология.
Г-н Иванов, разкажете за новия атракцион ЗмиярникЪ, който отскоро развивате в Бургас?
На ЗмиярникЪ първо трябва да намерим постоянно място. Идеята е да бъде атракцион на града, водим разговори с общината, но това което ни блазни с моя съдружник Кирил Вълканов е да създадем нещо като научно-изследователска лаборатория. Оказва се, че влечугите са сравнително непознати не само в България, едва в последните години започваме да говорим за неща, които аз още като дете и по-млад херпетолог не се коментираха. Но годините опит показаха нещо съвсем различно и това са животни, които привикват с отглеждането в неволя, с присъствието на хората. Вече отиваме в една малко научно фантастична теория, че едва ли не познават и хората, които работят с тях, но когато го видите сериозно се замисляте. А аз съм го виждал.
Можете ли да дадете пример за това?
Например видях как един 3-метров нилски крокодил, с който лично съм работил, без да ме е виждал година и половина, реално реагира на влизането ми отново в стаята със спокойствие. А колеги ми разказаха как са го уловили преди аз да отида - с платно, защото бил доста агресивен, но когато го оставих да се поуспокои и влязох в стаята, спрямо мен не се държеше толкова агресивно колкото ми разказваха. В момента имаме и една горска кобра, която младия ми колега Кирил не е работил много с нея, и когато той се налага да я хване се държи по-агресвино. Докато аз, като тръгна да я ловя, не знам по какъв начин разбира, не съм убеден в това нещо, но виждам колко по-спокойно се държи тази змия.
А от колко време работите с нея?
От около година и половина. Оттогава всеки ден съм с нея, веднъж седмично ми се налага искам-неискам да я хващам. В началото беше много агресивна. Трябваше да мине и през вкъщи за няколко дни, имах случай, в който три часа се гонихме с нея, беше доста забавно. Но сега е доста спокойна вече, а не е възрастна.
Колко са змиите в ЗмиярникЪ в момента и кои са най-интересните?
За тази година и половина успяхме да съберем около 30 вида, но всъщност екземплярите са доста повече. Не всички са показани на Флората, защото някои няма смисъл да са там. На някои от тях им събрахме двойките през лятото и се надяваме сега да се размножат. Затова в някои терариума са по две. Имаме тексаска гърмяща змия албинос, която е единствената на Балканите, тя оцелява реално само в терариумни условия, тъй като в природата или биват много бързо изядени или умират от глад. Прекалено се открояват на терена.
Мамби и тайпани имате ли?
Не бързаме все още с тях, не са ни проблем, в момента имаме няколко оферти за мамби и тайпани, сравнително млади животни по 200-300 евро, което си е оферта, при положение че допреди няколко години млада черна мамба струваше около 1000 долара.
Какви са им цените, кои змии са най-скъпи?
Това са им цените, тайпаните все още държат цена, особено континенталните, тъй като едва няколко човека в Европа ги размножават и бебетата са сравнително скъпички. В България смятам, че през годините, в които работех с Тракийското херпетологическо дружество показахме достатъчно мамби и тайпани, но идеята е да покажем не само тях, но и други много по-редки и впечатляващи видове, които са почти непознати. В момента в експозицията имаме едни от малкото, изобщо в Европа усорийски мокасини - вид, който по-скоро клони към гърмящите змии, вид, който не знаем почти нищо за него. Всъщност се оказа, че няма и протокол за ухапани от такава змия. Непозната е, знаем единствено къде се среща и каква отрова продуцира. Според изследванията токсините й изобщо не са за подценяване. Живее в Южна Русия.
Мит ли е че в България повече от 20 години няма смъртен случай след ухапване от змия?
Това е абсолютно невярно. Има ухапвания от пепелянки и усойници, за фатален край не се наемам да кажа каквото и да е, защото у нас, всъщност не съществува база данни, която да води такава статистика. Нещата малко са на догадки, по света, да кажем може да има половин ухапване, но за него си водят статистика и се знае точно броя на пострадалите. При нас всичко е илюзорна представа.
Трябва ли като ходим в гората да си носим противоотрова, подценяват ли хората тази необходимост?
Подценяват я. Ще отбележа, че преди всичко единственото средство да се справите с общоотравяне на организма предизвикано от змийска отрова, е серумът. Всичко останало, като урбазон и др. са съпътстващи неща, които тушират по-скоро клиничните прояви. С отровата ще се справи единствено серумът, тъй като след ухапване токсини могат да бъдат намерени в организма до 2 седмици след инцидента. Антидотът представлява инжектирен препарат, доколкото съм запознат се произвежда от коне, животното се инжектира с нарастващ градиент отрова и се оставя той сам да изгради имунитет. След това се взима кръв, центрофугира се и се взима самият конски серум, който е богат на антитела. По принцип институциите, които се заниамват с противоотрова работят в много затворен кръг и трябва да си в него, за да знаеш какво точно представлява.
Универсална ли е противоотровата за всички видове змии?
В България и в Европа можем да говорим за универсален серум, тъй като той се произвежда от пепелянки, но при него се наблюдава едно много интересно явление, което се нарича параспецифика на серума, т.е. повлиява и на ухапвания и от усойница, каменарка и остромуцунеста усойница. Това са най-разпространените змии в Европа. Особено пепелянката, тя е масова.
Вие лично бил ли сте ухапван и от какви змии?
Това е тема, за която, така да го кажем, ще си остане обществена тайна. Няма да се коментира или пише, имали сме инциденти, но няма да ги коментирам, не от тази гледна точка, че искаме да излъжем. Въпросът е, че по този начин се създава много грешна представа и само си слагаме един вид прът в колелото. Веднъж присъствах на един разговор с медии, където беше обяснено кой колко пъти и как е хапан и знам как се отрази цялата работа. В момента на нас не ни трябва такова нещо. Особено средствата, които генерираме в момента не са толкова с комерсиална цел, както беше преди, а искаме да градим нещо.
А няма ли обратен ефект това - колкото по-опасна е репутацията на дадено животно толкова по-голям интерес да предизвиква?
Може и да го има този момент, но нали разбирате че историите от типа „аз съм хапан от еди какво си“ при хората се възприемат по друг начин. Патил съм си от тези ефекти и знам какъв е резултатът.
Споменахте, че сте гонил кобра вкъщи?
Да, така се случи миналата година, наложи се да престои малко вкъщи. Получи се гоненка в истинския смисъл на думата, тя е доста катерлива змия и ползваше всяко нещо, на което може да се качи и се качваше. Бяхме интересна гледка, само че в един момент тя стигна до върха на секцията, аз не мога да стигна дотам, наложи се да използвам кука.
Има ли бизнес с улавянето на отровни змии в България?
Не и никога не е имало. Всичко различно, което сте чули от това е било един огромен медиен балон. Носят се легенди затова, имало е нещо в края на 80-те и замира като каквато и да е дейност в средата на 90-те години окончателно.
Къде в Бургаска област има зони с отровни змии, говори се за голяма популация около Шилото край „Меден рудник“?
Това не е вярно, там има много смокообразни змии, но пепелянки досега там не сме улавяли. От другата страна на аязмото, малко по-настрани от човешкото население и около старите лозови масиви- има пепелянки. Едно от интересните места, където също може да се срещнат, е ската на Сарафово, например. Това са склоновете до слизането към плажа, големите тревни територии. Само че има една тънка екстра, ако може така да се каже – през лятото няма да ги видите. Заради жегата. Горещината става прекалено голяма и бягат оттам или се скатават и не са активни. Това е най-опасната европейска змия и хапе при крайна провокация. Буквално при опит за улавяне или настъпване. Докато усойницата е доста по-хаплива.
Наскоро биолози уловиха огромен рекорден смок в Бургаско. Това ли е най-голямата змия у нас?
Това е рекордно уловен екземпляр за вида, но не е най-голямата змия в България. Най-голямата улавяна у нас официално е ивичест смок дълъг 205 см, ако не се лъжа в района на Кресна. А последната новина достигна такъв бум, защото няколко човека от БАН, случайно попаднали в Бургас хванаха голямо животно. Доколкото знам става въпрос за женска, която по-принцип би трябвало да е малко по-едричка от вида голям стрелец. В началото на лятото ми се обадиха добросъвестни граждани, които видяха змия до Пясъчните фигури – двуметров мъжки екземпляр от същия вид и ми се обадиха да отида да го хвана.
Има и ентусиасти, които като видят змия в гората не ги е страх и искат да я уловят, има ли правила за това, редно ли е да го правят?
Правила за хващане има, но най-важното е, че това не трябва да се прави. Всички влечуги в България са защитени от закона и в този смисъл всякакво улавяне, пренасяне, взимане за домашни любимци и т.н. е забранено, като глобите за физически лица могат да достигнат до 5000 лв. и малки ефективни присъди, за юридически лица глобите са до 10 000 лв. При опит за любителско улавяне някой може да нарани животното, а някой от тях са доста крехки. Затова по-хубаво нищо не правете, по принцип змиите сами ще се отдръпнат от вас. Разбирам любопитството, но това не е хубаво. Например големият стрелец е доста агресивна змия при опит за улавяне, може би след вдлъбнаточелия смок това е най-агресивната змия в България и Европа. Едно от находищата му е у нас и въпреки това е доста рядка змия за нашата страна. Няма да го видите около населени места, предпочита да стои много далеч от хората. Вдлъбнаточелият смок е много агресивно и нападателно животно.
За него сме чули, че отровните му зъби са доста навътре в устата и рядко може да пусне отрова при ухапване, вярно ли е това?
Това е един от митовете, никой не може да каже, че след като са му разположени зъбите назад и ще е безопасно ухапването му. Този вид смок и котешката змия са двата отровни вида смокообразни у нас. Наскоро мой приятел бе ухапан от котешка змия и описа симптомите като световъртеж, главоболие, отпадналост. От нея по принцип няма проблем, тя има слаби токсини, докато при вдлъбнаточелият смок, тази пролет също бяха описаха симптоми като световъртеж, леко затруднено дишане, болки при дишане и др. Пострадалите в случая са любители тераристи много добри фотографи, които ги снимат.
До колко време имаме за реакция при ухапване от отровна змия? По телевизията сме виждали изказвания, че от един вид противоотрова трябва да се сложи до 10 минути, при друг вид до 20, при някой е смъртоносно и т.н.?
Реално е така, но в България и Европа късметът ни е, че нямаме големи отровни змии. Големи разбирайте над метър. Такива екземпляри имат по-сериозни възможности на отровния апарат, съответно продуцират повечко отрова, но нашенските пепелянки са си сериозно опасни. Средно при лабораторни опити е установено, че при мануален масаж за взимане на отрова те продуцират 20-30 милиграма отрова сухо вещество. При електростимулация това количество сухо вещество може да достигне до 70-80 милиграма. Има един прословут мъжки екземпляр, уловен край Кресна, около 87 см, който е дал 131 милиграма отрова сухо вещество, буквално на терен. Това е нещо сериозно. Имат и отровни зъби, които достигат до около 1,5 см. Така че времето, в което трябва да се реагира изцяло зависи от ухапването. Има една интересна подробност, че змиите решават в момента на ухапването дали и доколко отрова да инжектират. Установено е, че при мамби, тайпани и някои видове едри отровници броят на сухите ухапвания е около 1-2 %, т.е. хапят с отровните зъби, но не инжектират отрова. При нашенската пепелянка процентът на сухите ухапвания е около 50%.
Може ли да се приеме, че в тези случаи те не се чувстват застрашени?
Реално да. Има и немалко случаи, в които габонските усойници също правят немалко сухи ухапвания. Но при тях има отровни зъби, които достигат до 5 см.
Има ли как да разберем кога едно ухапване е сухо и в такъв случай трябва ли да се инжектира противоотрова?
Няма начин да не разберете, разбира се почти моментално. Пепелянка може да ви ухапе и без да има кръв, не е задължително да търсите белези само от два зъба. Има една статия, написана преди много години, в която е описана основната разлика между ухапвания от отровна или неотровна змия и там на една схема има две точици, която показва следите от зъбите на отровна змия. Само че практиката показва, че при отровна змия не е задължително да има само два зъба. Наскоро при сухо ухапване от отровна змия имаше останали само две чертички. Идеята е че ще разберете дали е ефективно ухапването в момента на самото ухапване. При сухото почти няма болка, усещате някакви иглички. Когато змиите са инжектирали отрова, тя започва да работи и болката се усеща и при по-едра змия е доста по-сериозна. Не е желателно при сухо ухапване да се бие противоотрова.
Разкажете за детските курсове, които организирате на Флората?
Това е едно старо мое желание, което искам да реализираме, защото реално в България се срещат отровни змии и пепелянката си е сериозно опасно животно, особено за млади и по-възрастни хора, за деца. Има сериозни случаи на пострадали от нея. Надявам се да има интерес от страна на бургаските деца, ще има курс за забавна херпетология. Всъщност това е идея, която почерпих от колеги от САЩ и Западна Европа и никога не е правено на Балканите. Дори мой познат е ръководител на такъв център в Австрия, при който децата отиват в събота в съответния зоопарк и им обясняват най-общите неща за змиите – защо нямат крайници, коя каква е и т.н. Аз искам нещо такова да се случи и тук, за да може чрез децата информация да достигне до повече хора и да им разкажем за влечугите като цяло. Цялата, окончателна идея при завършване на курса е да успеем да разкажем и покажем българските отровни животни, които са важни, да имат значение и какво се случва с тялото ни ако бъдем ухапани. Защото знаем, че децата ходят и ровят навсякъде по храсти, дървета и рискът при тях да пострадат е много по-сериозен отколкото при възрастните, които като видят змия обикновено взимат лопатата или бягат. В някои държави дори има табели на определени места, където сигнализират за наличие на отровни змии. У нас това го няма. Имаме много идеи, но всяко нещо с времето най-напред трябва да се преборим и за място, защото сме тук временно. В Морско казино например могат да ни осигурят зала, но само за лятото, след това всичко е заето.
Къде в Бургас е идеалният вариант за това?
На такъв атракцион мястото му е в Морската градина, обсъждали сме това с общината и се надяваме да успеем да се установим за постоянно.
